Скъпи братя и сестри! Явяването на светлината на праведника винаги е велика Божия милост към хората, защото върху праведниците се въздига крепи целият свят.
Светият Кръстител Господен Йоан е един от най-великите праведници, никой, според свидетелството на Самия наш Господ Иисус Христос, „между родените от жени не се е явил по-голям” (Мат. 11:11).
Самото раждане на Предтечата Господен било особено. Светият Пророк се ражда по предсказанието на Архангел Гавриил от престарели родители: Захария и Елисавета. Ражда се Предтечата и свещеникът Захария се освобождава от немотата, с която бил наказан за неверието си.
Но недълго светият младенец Йоан се утешавал с ласките на престарелите родители, праведният Захария бил убит в храма, а Елисавета, скрила се в планините, за да спаси младенеца от Иродовите убийци, също скоро се споминала. Как преминали детските години на свети Йоан Кръстител е неизвестно за нас, тъй като в Свещеното Писание няма указания за това. „Не ме питай, – казва свети Йоан Златоуст, – как Йоан по време на зима и по време на слънчев зной живял в пустинята, особено в незряла възраст”. И отговаря: Йоан обитавал пустинята като да е на небето.
Укрепявано от Божествената помощ, детето възраствало и укрепвало духом, готвейки се за най-великото служение – да подготви народа за приемане на Спасителя на света.
Тридесет години той обитавал в пустинята, носейки дреха от камилска козина и хранейки се само с акриди и див мед. Но ето настъпило време и свети Йоан оставя пустинята и се явява на бреговете на Йордан.
„Покайте се, – раздал се гласът на проповедника на поста и покаянието,– защото се приближи Царството Небесно” (Мат. 3:2). Стоейки на предела на двата Завета, той, изглежда, нищо повече не виждал, освен две неща: греховете човешки, в които е потънал грешният свят, и Агнеца Божи, вземащ греховете на света.
Неговият властен призив към покаяние не останал напразен. От всички страни на Иудея към него започнал да се стича народ, жадуващ очистване от греховете и кръщение във водите на Йордан.
Вярата в Христа Спасителя и покаянието са двете необходими условия за достигане на Царството Небесно. Сълзите на покаянието са благодатен дъжд, умиващ всяка душевна нечистота и правещ душата способна за възприемане на Божествената благодат. Затова призивът на Йоан Предтеча към покаяние, призивът за очистване от греховете е валиден и за нас. Свети Йоан Предтеча и сега се обръща към нас, призовавайки към покаяние.
Нека колкото може по-често да се пренасяме мислено в Йоановата пустиня и да молим Кръстителя Господен, и в нас, както някога в народа иудейски, да приготви пътя на Спасителя.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев