В името на Отца и Сина и Cветия Дух! Днес Светата Църква почита паметта на всички светии. В миналия неделен ден ние с вас молитвено преживяхме Слизането на Светия Дух върху апостолите, началото на живота на Църквата Христова на земята. А днес, седмица по-късно, прославяме светите, които представляват плодовете на действието на Дух Свети в Църквата. Светиите това са хора, които в своя живот живеели според заветите на нашия Спасител и Господ Иисус Христос и живеели с благодатта на Дух Свети, т.е. живеели с благодатния живот на Светата Православна Църква.
Ако погледнем църковния календар, тогава можем да видим, че във всеки аспект от човешката дейност, във всяко съсловие има хора, които са прославили себе си в святост. Има светии, които били бедни – безсребреници. Има светии, които притежавали несметни богатства – благоверните царе и благоверните князе. Има свети мъже и има свети жени. И има свети деца. Има свети монаси и има светии, живели в съпружески живот. – С други думи, пред всеки човек е отворен пътя към светостта. Но ние понякога мислим, че светците и светостта са нещо, което е твърде далеч от нас и сякаш не се отнася до нас. Ние говорим за себе си, (и сме привикнали да говорим, и, вероятно, това е правилно), че сме грешни хора. Но забравяме, че Сам Спасителят ни е осветил и затова апостолът, обръщайки се с проповедта Христова към християните, им казва направо: Вие сте свети, вие сте царствено свещенство, вие сте избран народ (1 Петр. 2:9). Ето така се обръща към нас, членовете на Светата Православна Църква, апостолът. Той ни нарича свети.
Как така? Как можем да носим това велико и свято звание, когато, разглеждайки собствения си живот виждаме своето недостойнство?
Скъпи братя и сестри! Евангелието, което днес чухме, ни обяснява природата на тази неземна святост Божия. Този, който е с Бога, той е и свет. А ние сме решили да се доверим на волята Божия, защото сме кръстени в името Господне и се стремим да следваме благите Божии заповеди. Господ казва такива думи, които безбожниците не разбират, но даже се присмиват и, напротив, сякаш ни упрекват, казвайки: вижте как и на какво ви е учил вашият Учител. Господ казва: „Който обича баща или майка, или братя и сестри повече от Мене, не е достоен за Мене” (Мат. 10:37). Какво значат тези думи? Значат ли те това, че ние не трябва да почитаме бащите или майките си? Значат ли те това, че ние не трябва да обичаме своите деца? Или да нямаме съпружеска любов или дружба в своя живот? – Значат ли това? – Не! Тези думи не значат това. Те значат само едно, че имайки тези човешки духовни привързаности, имайки тази човешка благодатна любов, ние следва да помним, че тя произлиза от големия източник, от източника на истинската любов – от Господа Бога.
С други думи, ако ние живеем под слънцето и се радваме на слънчевите лъчи, ние трябва да знаем, че слънчевите лъчи изхождат от слънцето. Няма ли слънце, не би имало и слънчеви лъчи. Точно така и тук. Имайки в сърцата си любов един към друг, към баща или майка, към братя или сестри, към своите роднини или близки, ние трябва да помним, че източник на всичката тази любов е Сам Бог. Няма ли Бог – не би било възможно и животът да съществува, защото животът не може да съществува вън от Бога. Но Бог е и животът и източникът на живота. А който се отрича от Бога, той се отрича от вечния живот. Затова в началото на Евангелието вие чухте как Господ е казал: „Ако някой се отвърне от Мене, и Аз ще се отвърна от него” (Мат. 10:33). Тези думи ни предупреждават, че трябва да бъдем верни на Господа Бога и да пазим светата вяра. Ако помним Кой ни дава сили да понасяме всичко в живота, Кой ни дава сили да имаме добри отношения един към друг, любов, състрадание, милосърдие, ако помним, че Бог ни ги дава, тогава ще се случи това, за което Господ Иисус Христос говорел на апостол Петър. Апостол Петър чул как Господ говори за любовта, казал: Господи! Ето, виж, ние оставихме всичко и Те последвахме. Какво ще стане с нас? И Господ му казва, че апостол Петър и тези апостоли, които са тръгнали след Христос, ще имат хилядократно повече, от това което са имали (Мат. 19:27-29). Какво значи това?
Това значи, скъпи братя и сестри, че когато ние признаваме Господа Бога за източник на целия живот, на доброто и любовта, когато ние ставаме членове на Светата Църква Христова, тогава ще имаме не само един баща или една майка, които са ни родили. Ние имаме духовни отци - сонмове светци, сонмове преподобни, които се грижат за нас и се молят за нас така, както и родният баща не може да се грижи за нас. Ние имаме Пресветата Пречиста Преблагословената Дева Мария Богородица, която непрестанно със Своето застъпничество и ходатайство за нас стои пред Господа така, както никоя земна майка не може да предстои. Ние имаме нашият ангел-пазител, който ни е поверен от момента на нашето кръщение. – С други думи, ако в нашия живот отличаваме какво е най-важното, ако ценим в нашия живот преди всичко нашата вяра, тогава сонмовете светии ще бъдат винаги с нас, молейки се за нас, помагайки ни. Ние ще се окажем в едно голямо духовно семейство – в Църквата Христова, която обединява в себе си Тържествуващата Църквата Небесна, предстоявана от Господа сега на небесата, и земната, войнстваща Църква, която се бори против злото тук на земята, и към която ние с вас имаме щастието да принадлежим.
Да прославим нашия Спасител и Господ Иисус Христос, основал на земята Светата Православна Църква. Да бъдем верни на нашата вяра. Никога да не отстъпваме или да се отричаме от нея. И ще имаме с вас вечен живот.Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев