На нас, християните от XXI век, понякога ни се струва, че хората, живели в първото хилядолетие след Рождество Христово, били особени, смирени и богобоязливи, живеещи благочестиво. Сред тях, както ни се струва, нямало маловерие или неверие, от тях излезли множество светии. В нашето съзнание здраво се е вкоренил такъв идеализиран образ на Църквата от първите столетия. Обаче времето не било толкова просто, то било изпълнено с многочислени спорове и битки. За какво спорели християните от първите векове, защо възниквали караници и даже взаимни проклятия? Те спорели за вярата. На нас в нашия XXI век това ни изглежда странно – защо да спорим за предметите на вярата? В Бога е нужно да вярваме, да Го почитаме, да Му се молим. Но попитайте съвременните християни – колко са природите или волите в Христа? Много от тези въпроси изглеждат странни, и при това правилен отговор вие най-често няма и да чуете.
Един от светиите е казал така: ние спорихме за тези въпроси, за които би било по-прилично да мълчим. Евангелието, описвайки земния живот на Христос, Неговото слово не използва философски богословски категории. Евангелието е написано на прост и разбираем език. Но после християните се сблъскали с въпроса за изтълкуване на Божествените Писания. Как да разбират личността на Христа, кой е Той? Как да разбират Неговото Богочовечество и Синовство?
Започнали да възникват многочислени спорове и разделения. Някои, в това число ересиархът Арий, се опитвали да примирят езическата култура и вярата в Христа. Арий изказал мисълта, че Христос всъщност е сътворено същество. Възникнали още много подобни изопачавания на вярата. Често те произлизали от недомислие, понякога – от желание да схванат със своя ум тайните на вярата, да обемат необятното, да направят вярата логически постижима. Най-често всичко това произлизало от гордост, от превъзнасяне, от доверяване на своя разум. И именно поради изопачаванията, на които била подложена вярата, започнали и да се свикват събори, съпровождащи целия исторически път на Христовата Църква.
Сред всички събори с най-голям авторитет се ползват Вселенските, които събирали отците от всички Църкви на тогавашния християнски свят. Първите шест Вселенски събори обсъждали главно теми, свързани с личността на Христа. Бог ли е Христос? Единосъщен ли е Той на Отца или е тварно същество? Кого родила Богородица и как в зависимост от това да бъде наричана – може би, Христородица? Въпросът за Светия Дух, за съединението в Христа на двете природи – Божествената и човешката, въпросът за волите в Христа – колко са те, една или две, съгласно с количеството природи? Всички тези въпроси получавали едно или друго разрешение в духа на Божествените Писания. Разбира се, имало много грешки, имало хора, които се заблуждавали, а после се каели, имало хора, които, не разбирайки същността на вярата, се опитвали да примирят различни гледни точки. И всичко това се съпровождало с ожесточена полемика – анатеми и проклятия звучали от всички страни.
Ние разбираме остротата на тези страсти, защото ставало дума за главното, за вярата, за това как да възприемаме личността на нашия Спасител, Господ Иисус Христос, Който обновил съюза между Бога и човека и донесъл нова блага вест за спасението на човечеството от греха, проклятието и смъртта. Шест Вселенски събори обсъждали въпросите за личността на Христа, а седмият Вселенски събор бил посветен на темата за свещените изображения.
Днес, гледайки назад, ние не можем да не бъдем поразени от Божия Промисъл, от това как Господ водел Църквата и как именно в нея живеела истината. Имало такива случаи, когато един или множество епископи и даже патриарси изпадали в ерес. Особено в тази връзка е показателна историята на борбата с монотелитството, когато преподобни Максим Изповедник, отстоявайки правотата на Христовото учение, казвал: даже ако целият свят последва лъжеучението, аз няма да се подчиня на това.
Ние днес прославяме богомъдрите отци, които били носители на истината. Прославяме Атанасий и Кирил Александрийски, Григорий Богослов и много други свети отци, които утвърждавали православието, стремили се да опазят вярата в Христа от изопачаванията на човешкото празно мъдруване. Ние се молим днес на светителите, на светите отци на Вселенските събори и ги молим те да ни помогнат да съхраним неизопачена вярата в Христа. Но заедно с това този спомен за светите отци ни подбужда и нас, скъпи братя и сестри, да не пребиваваме в състояние на равнодушие към вярата и да изучаваме веровите въпроси. За това говори и самият факт, че сега ние виждаме немалко лъжеучители, които събират хиляди поклонници и сеят смут и разделение.
Нека изучаваме основите на вярата ,за да не се отклоняваме от правия път, който сме унаследили от светите отци. Да даде Бог на всички нас, скъпи братя и сестри, да обичаме своята вяра, да я познаваме и твърдо да вървим по пътя, който ни е начертан от учението, трудовете и живота на светите отци.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев