В името на Отца и Сина и Светия Дух! Ние днес чухме евангелското четиво за това как Господ Иисус Христос дошъл в Гергесинската страна, как Го срещнали двама бесновати и как Спасителят изгонил от тях бесовете. Тези бесове молели Господа да ги прати в стадото свине. И Христос изпълнил тази тяхна молба.
Всеки път, четейки този разказ, ние се запитваме: а защо Господ направил така? Нима бесовете заслужават да изпълни тяхната молба? Във всичко, което правел Господ Иисус Христос, имало назидателна, поучителна страна. И когато ставали чудеса пред очите на много хора, чудото могло да се случи с конкретен човек или с няколко конкретни хора, но и околните трябвало да извлекат от станалото съответна поука. И ето тук Господ имал работа не просто с един демон, вселил се в човека, а с целия техен легион. По какъв начин се оказали те в тези хора, ние не знаем, но демоните дотолкова въздействали на тяхната психика, на техния вътрешен свят, че тези обсебени не могли да се намират сред други хора – те живеели в пещери и били извънредно свирепи, те са имали пристъпи на бесноватост.
Всички тези симптоми, които се описват в Евангелията, съвременният човек лесно би обяснил с психическа болест. Но симптомите биват еднакви, а причините се оказват различни. Не всяка психическа болест е свързана с бесноватост, и не всяка бесноватост има за своя причина психическа болест. Ако пък демонът се всели в някого, това става, като правило, не без вината на самия човек, защото демонът не може да се всели в човека, ако той не допусне демона вътре в себе си. Това може да стане чрез греховете или чрез занимания с окултизъм, или чрез някакви други забранени от Църквата действия.
В наше време мнозина скептично се отнасят към разказите за бесновати, за изгонване на бесове. Те казват: „Е, къде са тези бесновати, защо не ги виждаме? Ужасните сцени, които се описват в Евангелията, когато бесноватите падали пред Спасителя, изпускали пяна от устата си, крещели не със своите гласове – ние, изглежда, не виждаме нещо подобно около себе си. Така че къде са тези бесове? Може би, всички те са останали в миналото, може би те са отишли някъде и не ни безпокоят?”
Но всъщност бесовете винаги са около хората. Просто те се приспособяват към човешкия манталитет: ако хората не вярват в бесове, те ще се постараят да бъдат незабележими, ще се прикрият и ще се промъкнат човека не в своя истински облик, а чрез нещо съвсем друго, понякога напълно неочаквано. Така, бесът може да се промъкне чрез музиката – не чрез класическата музика, а чрез тази, която някои млади хора слушат днес в слушалките, музика, която предизвиква агресия и злоба, което е пронизана от бесовска енергия.
Бесовете могат да действат чрез греховете, чрез лошите навици. И, разбира се, те действат чрез всякакъв род окултизъм. Например, ако хората се поддават на съблазънта да отидат при някакъв „целител” или при екстрасенс, или при този, който казва, че ти е направена магия, но ако отидеш при него, ако му платиш пари, той ще я снеме от тебе. Или при „вещица”, която обещава на жена да върне съпруга ѝ, ако пък тя отиде при нея, ѝ чете всякакви заклинания. За съжаление, хора маловерни, суеверни се поддават на тези обещания, плащат много пари, разоряват се, разрушават собствената си психика и, освен това, чрез тези дела откриват достъп на бесовете в своята душа. А после, когато бесовете идват и се вселяват, хората не знаят как да се избавят от тях.
Това, което сме чели в Евангелията за бесовския свят, който заобикаля човека, е актуално и днес. И по удивителен начин съвременните хора във века на така наречения научно-технически прогрес съвсем не са станали по-малко суеверни. Може би, хората са станали по-малко вярващи, повече рационални, но те не са станали по-малко суеверни, иначе във вестниците не биха се печатали всякакви хороскопи на цяла страница, не биха се публикували обяви за премахване на магии, а нашите съвременници не биха се обръщали към тези шарлатани и измамници. Хората биха се вслушвали в гласа на Църквата, биха опазвали своето вътрешно битие и не биха допускали там бесове.
Борбата, която Църквата води в продължение на векове със суеверията, с вещите, с магьосниците и т. н., е насочена към спасение на човешката душа, за да бъде защитена тя от нахлуването на демонските сили и за да не допусне вътре легиона от демони. Ако човек се вслушва в гласа на Църквата и живее така, както Христос е заповядал, никога в душата му няма да се всели дяволът – не само легион, но даже един-единствен бяс не ще може да нахлуе във вътрешното пространство на такъв човек, надеждно защитено от молитвата, от причастяването със Светите Христови Тайни, от другите Тайнства на Църквата и от самия начин на живот, построен съгласно учението на Църквата и заповедите на Спасителя.
Четейки евангелските разкази за това как Господ Иисус Христос изгонвал бесове от обладани хора, нека помним, че за две хиляди години светът външно много се е изменил, а вътрешно не се е изменил съвсем. Хората все така са заобиколени от света на демоните. Те все така се опитват да повлияят на хората, на всеки конкретен човек. Все така те се опитват да похитят от Бога Неговите последователи. Все така заедно с пшеницата растат плевели и едновременно с Бога сред хората действа и дяволът. Но Господ ни дава против него надеждно оръжие – причастяването със Светите Христови Тайни, участието в живота на Църквата, неучастие в каквито и да е прояви на бесовската сила. Ако се ползваме от това оръжие, тогава ще бъдем надеждно защитени от всякакво влияние на злата сила върху нашия вътрешен свят. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев