Днес ние празнуваме преславното Преображение на нашия Господ Иисус Христос. Смирено вършел Господ Своето велико служение на човешкия род. Приел образ на раб, Синът Божи навсякъде се явявал като Син Човечески, на Него гледали като на обикновен човек. Под завесата на плътта Той скривал Своето божество и само понякога проявявал Своето божествено достойнство, когато вършел чудеса, знамения и изцеления на болни.
Готвейки се за великия подвиг на кръстните страдания, Спасителят по най-убедителен начин явил на планината Тавор на учениците Своето божествено величие, та при вида на измъчвания и разпнат Христос в учениците да се прокрадне съмнение в Неговото божествено достойнство. Защо Господ взел на Тавор само трима ученици, а не всички? Понеже Иуда не бил достоен за съзерцание божествената слава на Учителя, Когото възнамерявал да предаде, а Господ не го оставил сам в подножието на планината, за да не оправдава той с това впоследствие своето предателство. Защо се явили Мойсей и Илия? За да опровергаят еврейската заблуда, че Христос е някой от пророците: Илия, Иеремия или още някой. Затова и Той Се разкрива като Цар на пророците, тъй като Мойсей и Илия предстоя пред Него като Негови служители.
Учениците на планината Тавор виждат такова преславно преображение Господне, каквото хората от самото сътворение на света оше не били виждали. И ние с радост празнуваме това събитие, вярвайки, че Господ ще преобрази някога и нашите унизени тела, така че те да бъдат съобразни на славното Му тяло, със силата, с която Той действа и покорява всичко. В благородния стремеж към постигане на своето преображение е необходимо да помним следното: външното ни преображение трябва бъде предшествано от вътрешно преображение. Тъмен като облак е човекът в състояние на гняв, ненавист, завист, злоба или отчаяние. Преображението се извършва посредством кръста на тежките трудове на самоизправление, на себепринуда към изпълнение на това, „що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала” (Филип. 4:8). Господ за Своето преображение възлязъл на висока планина и се молил, научавайки с това и нас да възхождаме мислено от земята, да се отричаме от земните окови и да се възнасяме с ума към горното, небесното, очиствайки с това своите чувства и ум от житейската суета и привързаности. Нека, братя и сестри, да полагаме всички усилия, за да се очистим от всякакъв грях и порок, за да не царства в нашето сърце грехът, а да царства Христос. Тогава и ние ще се удостоим с преображение тук на земята и с благодатно и славно преображение в бъдещия век. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев