Вътре във всеки човек се борят две стихии, между които той сам трябва да избере. Една от тях – това е общото за всички нас влечение към Бога или към нещо по-висше от нас. Другата стихия – това е желанието да угодим на самите себе си. Ако не вървим към Бога с твърдото съзнание, какво от себе си трябва да жертваме, ние се потапяме в любовта към себе си и ѝ принасяме в жертва своето спасение.
Днешният празник е точно за това. В този ден Ирод отбелязал рождения си ден с убийството на Йоан Предтеча.
Сам Христос нарича Йоан Предтеча най-велик от всички пророци. Той бил пратен, за да проправи пътя на Господа, да направи преки пътеките Му, т. е. да изправи всяка кривина в душите на хората, считащи се за вярващи. В този смисъл Предтечата носел същото служение, каквото във всеки от нас носи нашата съвест. Той бил пратен, за да говори правдата при всички обстоятелства, без да гледа на лице.
Ние не знаем кога и как е протекла неговата среща с Ирод; знаем само за какво ставало дума и с какво тя приключила. Ирод се оженил за жената на своя брат Филип, докато той бил още жив и с това те извършили не само прелюбодеяние, но и кръвосмешение. Йоан Кръстител не могъл да не го изобличи, и Ирод по внущение на жена си го хвърлил в тъмница.
Немногословният евангелски текст предава вътрешното раздвоение на Ирод. Той не по-зле от другите разбирал, че Йоан Кръстител бил праведник. В Евангелието е казано направо, че Ирод се боял от Йоан, знаейки, че той е мъж праведен и свят и го пазел, много неща вършел от послушание към него и с удоволствие го слушал (Мк. 6:20). Обаче на друго място там се казва, че Ирод искал да го убие (Мат. 14:5).
Бил ли Ирод човек невярващ? Разбира се, че не. В тези времена такива просто нямало. Но неговата вяра би много слаба, затова пък силна била любовта му към себе си и желанието всячески да си угоди.
И ето настъпил рождения ден на Ирод, и дъщерята на Иродиада танцувала пред Ирод и всички гости. Не е трудно да разберем какъв е бил този танц, че Ирод така обезумял, та се заклел да даде всичко, което девицата пожелае, даже половината царство. Тя пита майка си какво да поиска, последната ѝ казва – и на блюдо донасят глава на Йоан Кръстител. Казват, при това главата прошепнала: „Не трябва да имаш жената на Филип, твоя брат”. Тогава Иродиада с насмешка пронизала езика на пророка с игла.
Когато Ирод принудил сам себе си да накаже със смърт Йоан Предтеча, се натъжил, и даже като чул какви чудеса върши Христос, се изплашил, мислейки, че това е Йоан Кръстител възкръснал от мъртвите. Но тази печал била кратка. Ирод не се изменил, т. е. не се покаял и за това свидетелства срещата му с Христос.
Когато иудеите осъдили Христос и Го довели на съд при Пилат, той, като узнал, че Христос дошъл в Йерусалим от Галилея, където наместник на римския император бил именно Ирод, Го пратил пратил при Ирод, който в тези дни бил също в Йерусалим. С това Пилат предложил на Ирод да той Го осъди. В Евангелието от Лука е казано, че Ирод, като видял Иисус, много се зарадвал, защото отдавна желаел да Го види, понеже много слушал за Него и желаел да види от Него някакво чудо.
Ирод Му задал много въпроси, но не получил никакъв отговор. Тогава Ирод със своите воини, като Го унижил и се надсмял над Него, Го облякъл в светла одежда и отпратил обратно при Пилат (Лк. 23:7-11). За какво могъл да пита Ирод Спасителя? Вероятно, за Царството Божие. Но тъй като зад това стояло желание да се развлече и да предизвика чудо, Христос, познавайки и виждайки неговото лицемерие, не му отговарял. Като отпратил Христос при Пилат в светли одежди, Ирод в издевателска форма засвидетелствал Неговата праведност. По такъв начин, той осъдил сам себе си за това, че не оправдал Христос, когато му била дадена такава възможност.
Ирод сам обрекъл себе си на вечни мъки, но много ли неща придобил в този живот? Скоро след Възкресението на Христос аравийският цар Арета – баща на първата жена на Ирод, която той отхвърлил, решил да отмъсти за честта на дъщеря си и тръгнал на война против Ирод. Сам Ирод съумял да се спаси, но загубил немалка част от войската. Но царството заедно с войската било римско, а не негово, и римляните повече от всичко не търпели, когато в техните провинции се нарушавал реда. Най-накрая те разбрали що за скандална личност управлява една четвърт от Иудея, и че Ирод не може да управлява нито сам себе си, нито това, което му е поверено. Ирод бил лишен от власт и изпратен на заточение някъде в Европа заедно със семейството си.
Там дъщерята на Иродиада вървейки през зимата по тънък лед, пропаднала и ледът притиснал шията ѝ. Донесли главата ѝ на майка ѝ, както някога главата на Йоан Предтеча. Самият Ирод с Иродиада при земетресение пропаднали живи под земята.
Ние виждаме, че Ирод при добро желание би могъл във всеки момент да спре да върви по този път. Той имал пълна власт да се раздели с жената на брат си. Той могъл да не ѝ дава над себе си власт и да не взима под стража Йоан Кръстител. Той могъл да наруши дадената греховна клетва, което несъмнено би било по-добре. Той могъл, накрая, при срещата си с Христос да се застъпи за Него пред тълпата и пред Пилат и с това би изкупил този грях, който извършил по отношение на Йоан Предтеча.
И всеки от нас може да се спре по тези пътища, които отвеждат от Бога. Ние можем, ако се стараем, да не вършим тези грехове, с които всеки ден съгрешаваме. Но даже препъвайки се в нещо поради немощ, ние можем да не трупаме грях върху грях, като се удържаме. Ние можем да не заставяме нашата съвест да мълчи, когато тя ни изобличава. И, накрая, ние можем да укрепим вярата си и да молим Бога за помощ, като използваме нашия църковен живот, за да се каем, а не за развлечение.
Плътските мъдрувания, – казва апостол Павел, – са вражда против Бога, защото не се подчиняват на закона Божи, пък и не могат. Затова живеещите по плът не могат да угодят на Бога (Рим. 8:7-8). И тези думи се отнасят не само до Ирод с Иродиада. Ако ние искаме да обичаме Бога, трябва да умеем да ограничаваме своите желания. Иначе ща се окажем на пътя, по който вървял Ирод. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев