В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешният празник Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен ни напомня, че всеки от нас има свой кръст, който ние трябва да носим в своя живот, който ние трябва да носим достойно, за да бъдем последователи на Спасителя и да смогнем да бъдем с Него в Царството Небесно.
Свети Теофан Затворник казва, че както, съгласно древното пророчество, Кръстът, на който бил разпнат нашият Господ Иисус Христос, е трисъставен, т. е. се състои от три вида дърво, така и кръстът на всеки християнин също е трисъставен.
Първият кръст, който носи всеки в своя живот, това е поквареността на човешката природа. Както казва апостол Павел: “Не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша … Нещастен аз човек!” (Рим. 7:19, 24). Тези думи може да повтори всеки от нас.
Свeти Теофан привежда такъв ярък пример: това е като са привързали към раменете на човек разлагащи се труп и тази воняща миризма го съпътства навсякъде, така всеки от нас носи в себе си тлението на падналата човешка природа. Това е нашият кръст и ние трябва да го носим в своя живот.
Вторият крест е това, което наричаме житейски кръст. Всеки от нас има своите трудности, неприятности, болести, по-големи или по-малки – на когото какъв кръст е дал Господ. И едва когато човек схване, че Господ е Бог на любовта и че не ни дава нищо лошо (Той не ни дава вместо хляб камък), тогава той приема този кръст и, сякаш по вълшебен начин казва свети Теофан), този кръст се превръща за човек в благо. И всички обстоятелства, скърби, които праща Господ, ще се научим да възприемаме по друг начин – като лекарства (горчиви, може би), необходими, за да се изцелим от нашите грехове и да бъдем с Бога.
С третия кръст (според свети Теофан) са тези, които да достигнали определено духовно ниво. Това е кръстът на горделивостта, на превъзнасянето над другите хора. От него е много тежко да се избавим. Ние правим едно – да се гордеем. Избавим ли се от тази гордост. Ще се гордеем от това, че сме се избавили. Този кръст преследва всеки през живота му, но го виждат далеч не всички.
Човек, който иска да бъде последовател на Господа, трябва да бъде кръстоносец. Ние се раждаме с кръст (при кръщението ни надяват кръстче), ние умираме нас ни погребват с кръст в ръце и над нашия гроб (да даде Бог!) ще бъде въздигнат кръстът Христов.
Господ казва: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (вж. Мк. 8:34). Носейки своя кръст, ние се уподобяваме на Господа, Който не ни е разказал как нужно е да живеем, да постъпваме, за да бъдем в царството Небесно, а ни е показал със Своя живот и със Своя опит. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев