В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днес Светата Църква чества паметта не просто на най-близкия ученик Христов, но човека, когото Иисус Христос особено обичал. За това ни говори самото Свещено Писание. И ние наричаме Йоан Богослов апостол на любовта, защото именно чрез него Господ благоволил да ни открие, че Бог е Любов.
Именно чрез Йоан Богослов ние чухме следните слова: „ Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго”. И тази заповед е удивителна, тя е страшна, тя е невъзможна, тя е немислима. И именно чрез този човек, чрез свети Йоан Богослов, Господ влага в сърцата ни тези думи – как Господ ни е възлюбил. Той ни обича до смърт и полага душата Си за нас.
И на нас с вас, ако искаме да се наречем Негови ученици, повелява: „Както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си”. Любов – не Ветхозаветна, а любов нова, такава, която по-рано била невъзможна. Господ със Своята жертва ни е отворил пътя към тази любов. А за нас е невъзможно така да обичаме, да сложими ръка на сърцето си, кой от нас ще смогне да възлезе на Кръст заради ближния? Всеки има свои нужди, свои задачи и ние се стараем да ги изпълняваме, имаме си нещо свое. И ние не можем да пожертваме това свое, защото нямаме сили. И тази заповед за любовта – тя за нас се оказва невъзможна.
Господ ни заповядва: „ Бъдете съвършени, както е съвършен Небесният ваш Отец”. Как да сторим това? Как да отдадем душата си за ближния, как да обичамеи така? Нека си признаем: у нас липсва такава любов. Ученици Христови ли сме ние?
Всички ще узнаят чии ученици сме по това как се отнасяме един към друг. И слагайки ръка на сърцето, нека да помислим чии ученици сме? Господ укорява много жестоко юдеите, които искали да изглеждат правилни и по ветхозаветните норми се явявали такива, че ако „да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, що чух от Бога. Авраам това не е правил”.
„Каквото сторите на ближния, Мене сте го сторили”. Каквото е отношението към ближния, такова е и отношението към Бога.
Чии ученици сме ние с вас? Нека твърдо се замислим за това днес в деня, когато се чества паметта на Йоан Богослов – апостола на любовта.
Ние знаем, че заповедта за любовта към ближния има подобна заповед – това е заповедта за любов към Бога.
И тази наша любов към Бога – тя се проявява в приемане на обстоятелствата, които се наслагват около нас и, ако имаме решимост, макар и капка решимост, трябва да ги приемем като изпратени от Бога последици от нашите грехове. Ние с вас не сме невинни младенци. Ако имаме твърдо намерение да приемем от Бога всичко, ако приемаме обстоятелствата, в които сега се намираме, ще приемем тогава и любовта към ближните – тя също ще се развива. Това е закон.
И така, любовта към Бога се изразява в приемането Му, в приемането на това, което Той ни дава. И ближните, които са около нас също са дар Божи, чрез който Той показва какво е нашето отношението към Него. Преди Страшния съд ние можем да узнаем това.
Скъпи мои, ако искаме да се наричаме Христови ученици, ако искаме да бъдем с Бога, да бъдем в радостта безкрайна, нека се научим да приемаме всичко, което Господ ни дарува. И тогава и нашата любов ще се разгърне и ние ще видим, че да жертваме себе си заради ближните – това е радост, дори да е със сълзи на очи, но Радост с голяма буква. И сме призвани към тази радост, ако искаме да бъдем ученици Христови.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев