В името на Отца, и Сина и Светия Дух! Чухме днес, братя и сестри, притчата за проповедта на Словото Божие и за това как всеки различно възприема това Слово. Христос ни разяснява значението на притчата, посочвайки различни типове хора, сред които ние непременно ще разпознаем себе си.
Някого Спасителят уподобява на крайпътна канавка (Лк. 8:12). Такива – всеки ден ги връхлита нов полъх, всичко преходно е за тях ново увлечение. Днес – модно учение, утре – „тайна доктрина”. Но такива слушатели не се привързват към нищо, нищо не се вкоренява тях. Сърцата им са закоравели от безбройните колела на каруците и тежките обувки, които ги тъпчат. Умовете им са затрупани с крайпътни боклуци и магарешки изпражнения от различни ереси и разколи; а доброто семе, попадащо върху тях, тутакси бива изкълвано и отнесено от враните.
Има и такива, чиито сърцата са вкаменели, закоравели от грехове. Те слушат Евангелието, слушат проповедта, слушат свещените песнопения, но сърцата им са притиснати от камъните и Словото Божие не намира място в тях. Воденичните камъни, надянати на шията (Лк. 17:2), не ги пускат да се откъснат от земното. Идва изкушение и такива избират греха, оставайки безчувствени към евангелските заповеди (Лк. 8:13). Доброто семе не получава в каменните сърца живителната влага на покайните сълзи, засъхва и загива (Лк. 8:6).
Други са оплетени в тръни от страсти и житейски наслади. Корените на страстите така са прораснали в душите на тези хора, че Словото Божие, даже и да произрасте, се заглушава в тях. Христос казва, че те се задавят от „житейски наслади”, така и не принасят плод (Лк. 8:14). Такива избират дивана вместо храма, телевизора вместо молитвата, вкусните ястия вместо поста, вестника вместо Свещеното Писание…
Но съвсем не за това ни изобличава Спасителят, не за да останем такива, каквито сме , а за да се изправляваме. Всеки земеделец знае, че работата по подготовка на почвата е необходима, макар и тежка. Искаш ли реколта – хващай се за лопатата! Ние всички чакаме Господ да ни заведе в църквата, да вложи Своето Слово в ушите ни, а след това да ни застави да живеем според евангелските заповеди. Съвсем забравяме, че още Йоан Предтеча проповядвал на народа: „Пригответе пътя Господен!” (Лк. 3:4). Вие пригответе.
Да се захванем, братя и сестри, за лопатите и нека разчистим наносите от душите си, да приготвим пътя на Господа. Да изметем от сърцата си мръсотията от лъжовни учения и ереси, да премахнем боклука от заблуждения и суеверия. Да очистим душите си – нивата Господня – от воденичните камъни на греха. Да изкореним плевелите на страстите, нека ги изтръгнем от себе си с корените и да ги изгорим, за да не израснат отново, заглушавайки пшеницата Господня. Да разорем втвърдената кора на нашите сърца с острия плуг на Божието лечение. Да наторим почвата с нашите молитви и с поученията на светите отци. И да се уподобим на пшеничното зърно, което трябва да умре за себе си, за да принесе реколта за Господа. Ето така Словото Божие пада на добра почва.
Виждате, братя и сестри, колко труд, колко работа! Но доброто семе не израства веднага и не веднага дава реколта. Нужно е да съхраняваме Слово Божие в „добро и чисто сърце”, да го ограждаме с непорочен живот и с молитва, „да разпалваме дара Божий” (2 Тим. 1:6), обилно да го поливаме със сълзи на покаяние и „да принасяме плод в търпение” (Лк. 8:15) и смирение. Ето тогава и нашият плод ще бъде „стократен” (Лк. 8:8).
”Който има уши да слуша, нека слуша!” (Лк. 8:8) Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев