В имeто на Отца и Сина и Светия Дух! Днес ние празнуваме особен ден, празника на иконата на Божията Майка „Всех скорбящих радост”. Този празник датира от края на XVII век. Родната сестра на Московския патриарх Йоаким Евфимия дълго време била неизлечимо болна. Веднъж, когато ѝ било особено лошо, тя удвоила своите молитви към Божията Майка и от дълбините на душата си, от цялото си сърце Я молела за помощ, и чула глас: „Защо досега не си се притекла към образа на Скърбящата Божия Майка, който е в храма на Ордынка*? Покани свещеника у дома си, нека той отслужи молебен с водосвет и ти ще получиш изцеление от болестта”.
По милостта на Божията Майка и по вярата на тази християнка Господ извършил чудо и тя се изцелила. И досега не секва потокът от хора, връхлитани от много скърби и беди. Ние с вас сме такива, както и тези, които са изобразени на иконата: скърбящи, угнетени, немощни, страдащи, като правило, от своите грехове. Господ ни праща скърби, за да можем да се вгледаме в своя живот и да видим, че главната причина за всички беди се корени в нашите сърца. Колко грях, нечистота, зло има в нашите сърца! А злото, което отпращаме към околните, неизбежно като бумеранг се завръща при нас самите.
Важно е как се отнасяме към скърбите. Ако ние започнем да униваме и роптаем, ако отслабваме във вярата, значи сме лоши християни. Ако пък, подобно на мнозина скърбящи, с топла вяра и молитва прибягваме към Божията Майка, която Господ приема като наша голяма Застъпница, и Тя се моли за нас, тогава Господ ни прощава нашите грехове. Когато прибягваме към Нейното застъпничество, тогава скърбите отстъпват. Господ ни укрепява, ние излизаме от тези скърби укрепнали във вярата, ние се приближаваме до Бога, защото преодоляваме своите грехове, значи, движим се към Него. Господ винаги е край нас, а ние понякога сме далеч от Него! Господ ни праща скърби, но не ни оставя никога. Той чака от нас такова усилие на вярата, такава любов, която единствена може да върши чудеса на земята. Според нашата вяра и любов Господ ни праща Своята небесна помощ.
Нека и ние да следим за чистотата на своите сърца и помисли. Нека и ние да се уповаваме на Господа и да прибягваме към всемощната защита на нашата Усърдна Застъпница – Божията Майка. Амин.
*Улица в Москва. Названието ѝ, според една от версиите, идва от думата „орда”, а по-точно – от топонима Орда. Към Ордата или Златната Орда водел път, тръгващ от Кремъл през Москва-река на юг. С течение на времето той бил застроен от къщи и започнал да се нарича Ордынка. Думата орда е навлязла в руския език през ХIII век по времето на татаро-монголското нашествие. Първоначално тя означавала „шатра”, после „щаб на хана” и обозначавала центъра на татарската държава. Към края на ХIV век Орда наричали самата татарска държава.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев