В името на Отца и Сина и Светия Дух! В заобикалящия ни живот християните малко се отличават от хората в света, където вътрешните чувства и мисли се скриват под маската на лицемерието или пудрата на приличието. Промисълът Божи пази от зло всеки човек, вярващ и невярващ, свят и грешен, и това, като че ли, за всички е добре. Но нашият противник дяволът невидимо ходи сред хората, „като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (1 Петр. 5:8), и ту тук, ту там невярващите вършат ужасни престъпления, полудяват или завършват живота си със самоубийство. Това очевидно за всички зло се предваря от дълго пребиваване в греха, който се разпалва от дявола. Когато пък грехът, т.е. противенето на Бога и Неговите закони, станат страст и сякаш втора природа на човека, тогава врагът получава власт над Божиите създания.
Това, което не е видно в обикновения живот, много релефно е показано в Евангелието, в повествованието за гадаринския бесноват, където грехът е изобразен в неговия логичен завършек, с неговите ужасни последствия. Христос идва в страна, където у всички всичко е нормално, но един човек, което е явно за всички, е измъчван от зли сили. Благополучните хора въобще не забелязват Христос, но не и нещастният бесноват и завладелите го демони. Бесовете чувстват непреодолимата сила на Бога, знаят, че да се борят е безполезно и Го умоляват само да им даде още малко време да се насладят от вършенето на зло. Те не дават думата на нещастника, защото са овладели неговата воля, но Господ вижда неговото неизречено голямо желание за избавление и го изцелява от бесноватостта.
Обаче в тази страна има още много други, относително благополучни хора, които не разбират, че тяхната светска нагласа, непознаването на Бога и живот, подчинен на земни интереси рано или късно ги правят беззащитни пред злото и безответни в деня на смъртта. Христос допуска да се случи малкото зло – гибелта на стадото свине, та от това да произлезе голямо добро – спасението на безсмъртните души чрез обръщането им към истинския Бог. И ето тук ни се открива главният грях, по-опасен за душата, отколкото явни престъпления – безразличието към призива на Бога поради отдаденост на светски, житейски блага.
Голямото чудо на изцелението предизвиква у жителите на тази страна страх, а загубата на имущество – боязън от нови загуби, затова те молят Спасителя да напусне техните предели. Те се боят от Бога, като от нещо излизащо зад рамките на тяхното разбиране, на техния малък уютен свят. Но най-главното, гадаринци се боят да повярват, те не желаят да пуснат Бога в своя живот, не желаят да се променят, не смятат да се разделят със своите малки пристрастия и земни радости в името на някакво недоказано блаженство в бъдещето.
В крайна сметка, познаващият ужаса на злото се хванал за протегнатата към него ръка на Христос и получил изцеление на душата, както в този живот, така и във вечността. А влачещата се по земята, подобно на нечистите свине, в търсене на преходни наслади и низки удоволствия тълпа отблъсква любовта на кроткия Бог, изгонва Го от своите предели и остава насаме с легиона от демони. Митари, блудници и бесновати, познавали своята немощ и греховност, се каят и спасяват с любовта към Избавителя, разбирайки какъв огромен дълг им прощава Бог, а многочислените неблагодарни потребители, разточители на непринадлежащото им още наследство Божие считат себе си за самодостатъчни и загиват далеч от Бога, устремявайки се в бездната подобно на обезумялото стадо свине.
С лукавото действие на врага безобидни на пръв поглед немощи и пристрастия стават вкоренени страсти и отдалечават от Бога и Неговата защита. Тогава злото завладява волята, ума и тялото на човека, заставя го да престъпи всички закони, да върши безумни постъпки, разголва го, заселва го в гробници и го заставя да напада други хора. Но Бог продължава да обича човека винаги, даже в такова състояние, Той винаги протяга ръка за помощ. Нали, може би, в някого само такава степен на страданието и унижението ще смогне да победи горделивостта и страшното самодоволно безразличие към спасението на душата, и в него да се събуди голяма любов към Избавителя. „А комуто малко се прощава, той малко обича” (Лк. 7:47).
Ние с вас като мъдри последователи на Христос, нека се отдалечаваме от злото, да изкореняваме в себе си зародишите на страстите, та князът на света да няма в нас нищо свое, никаква власт над нас. Нека помним великите Божии благодеяния, да не бъдем неблагодарни гадаринци, обърнати към земното, но да ценим великия дар на живота, земния и небесния. И тогава, подобно на изцерения бесноват, ще намерим истинската духовна свобода, мир в сърцето и вътрешна цялост и нека със своя живот да проповядваме в гадаринската страна това, което е сътворил с нас Бог, Царството Божие, дошло в сила. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев