Днес ние празнуваме памет на светия великомъченик Димитрий Солунски, Мироточиви. Неговият баща бил градоначалник на Солун. И той, и съпругата му били тайни християни. Но в това време възникнало страшно гонение. Родителите на свети Димитър били богати хора, а нали за това, че са християни, могли да ги лишат не само от богатство, не само от висок пост, можели да ги лишат от живот или хвърлят в затвора, или да ги убият, можело да загинат в страшни мъки. Но, въпреки това, родителите на Димитрий били християни.
След като починал бащата на св. Димитрий император Максимиан предложил на младия воин да заеме неговия пост, като му поставил условие да изтреби всички християни в града. Вместо да стори това, идвайки в града, свети Димитрий започнал да проповядва за Христа, без да скрива своята вяра. Богатството, което получил като наследство от родителите си, той раздал на бедните. Св. Димитрий постъпвал така, защото знаел, че заради неговото открито изповядване на християнството скоро ще бъде подложен на гонения и ще бъде убит. Както и станало.
В нашия ежедневен живот понякога се случват такива ситуации, когато трябва да проявим себе си като християни, а не да се отричаме, да се срамуваме от своята вяра. Пред нас ругаят църквата, пред нас ругаят християнството, а ние мълчим. Не трябва, разбира се, да встъпваме в някаква полемика, защото тя много често приключва с кавги и неприязън. Достатъчно е да кажем: „Това не е така. Това не е вярно. Вие говорите неистини”. А ние понякога се срамуваме, боим се какво ще кажат за нас, а това, от своя страна, също е отричане от Христос.
Заради спасението на душите на своите съотечественици, заради голямата любов към тях свети Димитрий Солунски се осмелил на подвига на християнската проповед всред люти гонения, не се побоял от мъчения и смърт. А ние, наричащите себе си християни, изглежда се боим даже от собствената си сянка и, обзети от малодушните ни житейски страхове, понякога забравяме не само за близките си, но и нехаем за спасението на собствените си души. Не на Всемогъщия Промислител се уповаваме ние, а на човешките разчети в политиката и икономиката, без да схващаме, че и едното, и другото са в Божиите ръце. Тревогите на нашето време ще бъдат сменени от въжделения мир и покой, едва когато ние самите придобием вътрешен мир и покой, когато нашите сърца се изпълнят с упование на Милостивия Господ.
Нека се помолим на светия великомъченик Димитрий да укрепи в нас вярата и да ни даде сили да отстояваме християнските ценности и норми в днешния секуларизиран свят. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев