В името на Отца и Сина и Светия Дух! Току що чухме евангелското повествование, толкова важно в наше време (Лк. 16:19-31). Живеят двама човека. Единият много богат, живее в доволство и, очевидно, използва богатството си не за благото на ближните. И наоколо живее беден човек на име Лазар. Той е дотолкова беден, че е готов ида обира трохите от трапезата на богатия, но и до това не се домогва, но всичко търпи заради Господа.
Настъпило времето, когато всеки човек трябва да изпълни Божието повеление „пръст си и в пръстта ще се върнеш”. И бедният Лазар умира, и богатият няма възможност да избегне смъртта. Но богатият попада в място, което се нарича със страшната дума „ад”, а беднякът Лазар – в лоното на Авраам, в рая с праведниците.
Тежко се мъчи човек, който се е наслаждавал приживе. И изведнъж той повдига очите си и вижда праведника Авраам. Примолил се бившият богаташ и казва: „Отче Аврааме, смили се над мен и прати Лазар да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък”. Но чува отговор: „Чедо, спомни си как си живял на земята, радвайки се, в доволство и ситост, нерядко забравяйки Божиите повеления. А Лазар – обратното, целият му живот бил скръб и страдание. Той всичко търпял заради Господа, а сега той заради своето търпение се радва с Бога. Ти пък си получил това, което си получил”. И на молбата да прати Лазар отговорът е, че това е невъзможно, защото е голяма пропастта между тях. Невъзможно е да преминеш от ада в рая и от рая в ада, всичко вече е решено. Трябвало е да мисли за това по-рано, живеейки на земята.
Тогава богатият отново се обръща към Авраам. Той си спомнил, че на земята са останали още петте му братя, които не зная как трябва да живеят: „Прати Лазар да предупреди моите братя, че е опасно така да живеят, че това води към погибел, за да се обърнат те към Бога, да се покаят и да започнат да живеят по правда”. Но отговорът на Авраам е: „Ти знаеш, че има Писание, има закон, даден чрез пророк Мойсей. И те знаят това – нека четат”. И спори богаташът: „Не, няма да послушат братята ми Писанието, Мойсей”. Авраам пък отговорил: „Ако те пророка не слушат, то даже ако мъртъв възкръсне и отиде при тях и него не послушат, нека живеят своя безпътен живот”. Ето такава е притчата.
Това е урок за всички нас, това е отговор на нашето време, на това, към което сега призовават: живей, потребявай без мярка, наслаждавай се със своите пороци, не обръщай на нищо внимание, яж, пий, весели се. И забравят думите: „Безумецо, в тази нощ ще взема душата ти” (Лк. 12:20). Всичко, което си натрупал, къде ще отиде? Придобийте си приятели с неправедно богатство (Лк. 16:9).
Може би, сега някой ще каже: „Какво, не трябва да бъдеш богат ли?” Може. Бог е дал разум, Бог е дал талант, може да бъдеш богат. Но всичко зависи от това как се отнасяме към това богатство, което ни е дал Господ. Да, ние можем и трябва да го употребяваме – за семейството, за децата. Но важно е да бъдеш добър домоуправител – да се научиш да делиш,да не забравяш за бедните, да не забравяш за храмовете, за тези, които се нуждаят. Някой ще каже: “Така ние бързо ще разпилеем цялото богатство и нищо няма да остане”. Не е истина: ръката на даващия не оскъдява, Бог праща, виждайки, че човек е добър разпоредник. И чест на земята, и слава на небето.
В тази притча има също така отговор на тези от нас, които са в нужда: нашата нужда не е безизходна. Ако ние, когато сме в нужда роптаем, хулим Бога, изпитваме ненавист към ближните, завиждаме, нищо няма да изменим, само ще влошим своето състояние. А ако ние приемаме всичко с търпение, с любов, с благодарност, тогава и трудностите ще станат по-леки, по думите на Спасителя: игото Ми е благо, и бремето Ми леко (Мат. 11:30). Съчетанието на трудностите с вяра в Бога принася добро, както се разказва в днешната притча.
Ние трябва да помним, че не знаем кога Господ ще ни призове… Откъде да знаем къде е пределът на нашия живот – след 20 години или след ден, след два часа?
Трябва да помним, че притчата е неслучайна, нали Сам Господ я разказва. Това е свидетелство, че душата не умира, че земният живот не отминава безследно. Земният маратон не е нищо друго освен подготовка за вечността. И жалко е, че често ние неразумно използваме времето си, живота си, нашите възможности. Твърде скъпа цена ще платим после за временните удоволствия и отчуждеността от Бога. Помнейки това, трябва да живеем така, че да не се удостоим с участта на богаташа от притчата за Лазар. От друга страна, следва да помним, че Божието милосърдие се разпространява и върху богати, и върху бедни, върху всички, които призовават Неговото Име, които в своя живот се стараят да изпълняват нормите, наречени заповеди Господни. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев