От прочетения днес евангелски откъс ние с вас узнахме, че Господ оказва своето благодеяние на тези, Които Го търсят. Този път Той откликнал на молбата на Иаир да помогне на умиращата му дъщеря и дарувал изцеление на кръвотечивата жена.
Както може да забележим, в двата случая от страна на нуждаещите се е проявена вяра, без която Бог не би могъл да сътвори чудо, без да насилва при това волята на човека. Както учи преподобни Максим Изповедник, спасението е възможно само тогава, когато волята на човека съвпада с волята на Бога: „Пребивавайки в Бога, човек доброволно отстъпва всяко свое природно действие на силата и волята Божия”.
В първия случай бащата не се обръща към лекарите, включително и искусните, а се уповава само на Христа; в другия случай жената търсила помощ от лекари, обаче те не могли да я излекуват и на нея ѝ оставало да се уповава само на помощ свише. Въпреки нейната нечистота (от нея изтичала кръв), тя все пак се вляла в тълпата и, нещо повече, дръзнала да се докосне до края на дрехата на Господа с надежда за изцеление. Тук трябва да се отбележи един важен момент. Мнозина от заобикалящите Го хора го притискали и се докосвали до Него, преследвайки свои цели, но в Евангелието се говори само за изцелението на една жена и за нейната вяра. Много често мнозина посещаващи храма питат: „На кого се помолим или на кого да отслужим молебен, за да получим просимото?” Чули отговора, казват: „Аз се молих на този и на този. Може би, има още някакви молитви?” Лутайки се в търсене на решение, колко от нас си спомнят думите, изречени от Господа: „…нека ви бъде по вашата вяра” (Мат. 9:29)?! Във всички случаи, когато се обръщали към Христос за помощ, Той говорел за вярата. След като съобщили на началника на синагогата Иаирq че неговата дъщеря е умряла, и всичко изглеждало безнадеждно, Господ казал: „Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде” (Лк. 8:50).
Не приличаме ли ние на хората, заобикалящи Христос, когато Той отивал в дома на Иаир? Ние се докосваме до Него, когато приемаме в себе си Неговите Тяло и Кръв. Но мнозина ли усещат топлота в сърцето, приемайки Неговите Тайни за здраве на душата и тялото, а не за осъждане? Всички ли ние се стараем преди Причастието да не оставим в себе си нито капка греховна сквернота, за да станем достойни да бъдем вместилище на Светия Дух според думите на апостол Павел: „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?” (1 Кор. 3:16)? Докато престанем да търсим спасението само в едно или друго молитвено последование, а го намерим в общение с Христос посредством вярата. „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия” (Мк. 9: 23).
Свети праведни Йоан Кронщадски твърдял: „…малко са искрено докосващите се до Спасителя, искрено, с дълбока вяра и пламенна любов вкусващи Тялото и Кръвта Му! Но тези, които се причастяват с жива вяра, получават очистване на греховете и умиротворение на съвестта, защото те в своята съвест ясно чуват гласа на Спасителя: „Дерзай, човече! Твоята вяра те спаси; иди си с мир!”
Господ желае да спаси всички ни, но трябва ние сами да пожелаем това.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев