Eдин законник попитал Господа: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?” Спасителят отвърнал: „Как е написано в Закона?” "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си" – отговорил законникът и попитал: „А кой е моят ближен?”.
В отговор Спасителят разказал следната притча:
По път през пустинята, гъмжащ от разбойници, от Йерусалим към Йерихон вървял някакъв човек. Той бил нападнат от разбойници, ограбен, пребит и захвърлен полумъртъв. По този път минавал един свещеник. Погледнал той нещастника и го отминал.
Така постъпил и левитът (служител при храма).
След известно време по същия път минал самарянин. Видял пребития човек, той се спрял, превързал неговите рани, качил го на своя осел и завел в странноприемница. На другия ден, бързайки по своите дела, самарянинът оставил потърпевшия на грижите на стопанина на странноприемницата, заплатил му за това, като оставил и пари за бъдещи разходи, и при това обещал да заплати на връщане за всичко, което ще бъде похарчено над това.
„Как мислиш кой от тези трима бил ближен на нападнатия от разбойници?” – попитал Господ. Човекът отговорил: „Оня, който му оказал милост”. „Иди и ти прави също така” – казал Христос.
Свещеникът и левитът макар и да знаели Божията заповед, записана в Закона Мойсеев, за любов към Бога и ближния, на практика показали, че душата им е безразлична към страданията на другия. Самарянинът пък имал добра душа и сърце – и макар да бил иноверец и не знаел тази заповед, помогнал на ранения и в това се изразила неговата любов към Бога и ближния.
С помощта на този образ Иисус Христос вложил ново съдържание в старото ветхозаветно понятие „ближен”. Образът на милостивия самарянин бил в устата на Спасителя „скандален пример”. Понеже той носел в себе си предизвикателствата на старите, традиционни представи на неговите слушатели за това кой е ближен. Христос казвал, че Той е пратен преди всичко при „загубените овци от дома Израилев”. А апостол Павел пише, че този, който не се грижи за своите, т. е. за ближните, той въобще е „по-лош от неверник”.
Лесно е да говорим за любов към човека и колко трудно е да обичаме конкретни хора, които са наши ближни. Колко често виждаме около нас, че даже роднини не изпитват един към истинска любов. Колко свади и неприязън има между съпрузите. Всеки счита, че първо него трябва да заобичат. Но много често това не става. И очакването на любов от страна на нашите ближни може да продължава с години. В резултат се наслагват обиди, които могат да доведат даже до разрив на отношенията.
Много често може да че някой е недостоен за нечия любов, – роднини, познати, хора от друга нация, от друга религия, хора, които водят осъдителен, греховен начин на живот.
Не трябва да мислим така! Така е лесно да оправдаем своето безчувствие, своето равнодушие към околните. Обаче такива разсъждения нямат нищо общо с християнството, с християнското разбиране за любовта.
Христос ни учи да обичаме хората, без да си задаваме въпроси дали те са достойни или не за нашата любов. Господ ни призовава да обичаме хората, даже без да се запитваме ще приемат ли те проявите на нашата любов или ще ги отхвърлят.
Образът на милостивия самарянин трябва да ни послужи за пример. Този човек не разсъждавал за любовта. Не мислел струва ли си да я прояви или не. Той просто направил добро дело. Направил го въпреки всички представи, които господствали по това време в неговия народ. След като разказал притчата, Христос казал на законника: «Иди и ти прави също така”. Този призив е насочен и към нас с вас. Господ и хората чакат от нас не разсъждения за любовта, а същите дела на любов, като тази постъпка, която извършил милостивият самарянин.
Да не чакаме от другите хора прояви на любов, нека вършим добро първи. Тогава на въпроса: „кой е моят ближен?”, незабавно ще последва очевидният отговор, този, който се нуждае от твоята помощ. Не този, на когото ти си нужен, а този, който се нуждае от твоята помощ. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев