В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри! Поздравявам ви с големия празник Въведение в храма на Пресвета Богородица. Днес ние празнуваме събитие, свидетелство за което се пази в Преданието на Светата Православна Църква. В изпълнение на своето обещание праведните Иоаким и Анна довели Дева Мария в Йерусалимския храм и Я оставили там за възпитание. Това, обикновено по тези времена събитие, било съпътствано от необикновени събития. Както съобщава Преданието, Дева Мария била въведена от първосвещеника в Святая Святих, където самият той влизал само веднъж в годината. От младенческа възраст и до самото Успение животът на Пресвета Богородица бил покрит с тайна. Известно е само, че до своето обручение с Йосиф Дева Мария пребивавала при храма в обществото на благочестивите девици, от които се учила на ръкоделие. Животът на Майката на нашия Господ Иисус Христос преминавал в непрестанна молитва към Бога и ежедневно изучаване на Свещените Пророчески Писания. Следва да предположим, че и по-нататъшния живот на Богородица в дома на Йосиф в Йерусалим до Рождеството на Месията бил неразривно свързан с често посещение на храма. Точно така, както и вярващите от първата християнска община „всеки ден единодушно престояваха в храма” (Деян. 2:46). Точно така, както и в наши дни храмът заема важно значение в живота на православния човек, защото той е място за събрание на Църквата Божия. Именно тук, в храма, в молитвеното събрание вярващите призовават Светия Дух, Чието действие, всеки християнин опитно усеща в Божествените Тайнства и, главно, в Тайнството Евхаристия. Всеки истински вярващ знае, че без активно участие в църковния живот храм в душата не се съзижда. Самозаблуждават се, мамят себе си и въвеждат в заблуждение другите, които твърдят, че Бог е в душата и да се ходи в храма не е задължително. Сам Дух Свети с ръката на апостолите е написал за нас, че Църквата е Тяло Христово (Кол. 1:24) и, че Христос е Глава на Църквата (Еф. 5:23). Може ли да се отдели главата от тялото? Може ли да се отдели Христос от Църквата? Дух Свети в Своите Писания дава ясно да се разбере, че Той не живее в тези, които ходят в тъмнина, ако пък човек живее във светлината, той никога не ще започне да се отдалечава от общение с Църквата. „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината; ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях” (1 Иоан.1:5-7). Един с друг, т.е. с другите вярващи, т.е. с Църквата. Общение в Свещеното Писание не означава някакъв диалог или задушевен разговор, под този термин в Библията най-често се подразбира молитвено единение на двама и повече човека.
В днешно време ние, братя и сестри, преживяваме изключителни обстоятелства, за които, вероятно, ще пишат в учебниците по история. Поради разпространилата се по целия свят нова коронавирусна инфекция мнозина вярващи са лишени от възможността да се молят в храма на Божествената Литургия, принудени са да пребивават у дома в молитвено уединение. Обаче, ние разбираме, че молитвената практика без посещение на църковни събрания не е норма, а е само мярка в извънредната ситуация за запазване на живота и здравето на хората. Каквото и да става, ние трябва да запазим своето единение с Майката Църква и след края на пандемията всеки от нас трябва да вземе мерки и да положи всички усилия за възстановяването на нормалния църковен живот. Ние трябва отново да посещаваме храма, да вземаме участие в Божествената Литургия. За да се увенчаем с успех в това дело трябва да помним, че всеки от нас е храм на Дух Свети (1 Кор.6:19, 2 Кор.6:16) и затова нека не оскверняваме себе си с делата на тъмнината, да започнем да живеем в светлината на благодатта Христова, в което да ни помага Небесната Владичица Дева Богородица. Амин!