Господ дава удивително обещание на вярващите в Него хора: „Който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен” (Ин. 5:24). Да, действително, обещанието е впечатляващо и си струва да се замислим: как да го придобием?
По време на земния живот на Христос след Него вървели тълпи от хора, но мнозина от искали от Него решение на належащи нужди: изцеление от болест, чудо, да се наситят изобилно, разрешаване на трудна житейска ситуация. Хората с удоволствие слушали Господа, но съвсем не всички възнамерявали да изменят своя живот според Неговото учение. Затова, знаейки вътрешното състояние на своите съвременници, Христос казвал: „Те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират; и над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което казва: "с уши ще чуете, и няма да разберете; с очи ще гледате, и няма да видите; защото сърцето на тия човеци е закоравяло, и с уши тежко слушат, и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, та да се обърнат, и ги изцеря” (Мат. 13:13–15).
Как пък ние трябва да слушаме словото Божие, за да получим даденото от Христос обещание? Трябва не само да слушаме, но и да спазваме това, за което се говори в Евангелието: „Блажени са тия, които слушат словото Божие и го пазят” (Лк. 11:28). Глаголът „пазя” в дадения случай означава не да криеш, та никой да не види, а да реализираш, да съизмерваш с него своя живот, да използваш полученото благо за добро, да не го разпилееш сред ежедневната суета.
Второто важно условие за постигане на вечен живот, за който говори Христос, е вярата в Бога: „Който вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен…” (Ин. 5:24). Но вярата е понятие разтегливо. Например, може да вярваме, че жирафът живее в Африка. Подобна вяра (или нейното отсъствие) никак не влияе върху живота на човека, и ако той просто вярва в това, че някога на земята е бил Иисус Христос и, може би, Той даже е Син Божи, но спира дотук, то от такава вяра полза няма. Човек може да счита себе си за вярващ в Христа, да идва в храма, да пали свещички, но да прави това не заради своето спасение, а заради други цели: да послуша пеенето на хора, да получи добра оценка, да си намери жених. Но такава вяра трудно може да се нарече християнска. Бесовете също вярват и треперят (Иак. 2:19).
Вярата у човека трябва да бъде жива. В както трябва да се изразява тя? Най-напред – в доверие към Бога. Не просто на думи да признаваме, че Христос е съществувал, че Той е Богочовек, че Той може и сега да сътвори чудо. Нужен е практически живот в съответствие с вярата. Човек, действително повярвал в Христа, започва да Му се доверява: постепенно се разкрива пред Бога, учи се да въплъщава евангелските заповеди в своя живот, старае се да действа така, както повелява Господ. И всичко е заради това тук на земята да започне да живее според словото Божие.
В своя ежедневен живот във всяко дело ние си поставяме цел и след това пристъпваме към действие за нейното постигане. Например, поставили сме си цел да постъпим в университет, наемаме преподаватели, които да ни подготвят. Планирали сме през лятото да отидем на почивка със семейството си (поставили сме си цел), започваме да проучваме мястото: къде да се отправим, какво може да видим там, къде да се установим да нощуваме, колко ще ни струва всичко и така нататък. После започваме постепенно да реализираме набелязаното: планираме за това време отпуск, събираме средства, купуваме билети... Така е и в духовния живот. Целта е определена, и ние трябва да постигнем единство с Твореца. То ест да приведем своя разум и чувства към единение с Бога. Имайки цел, ние трябва да се стремим към нея. Този процес започва на земята, а продължава във вечността. Това движение към вечния живот ние можем да започнем само сега – по време на този земен живот, а не след смъртта.
Но какво представлява вечността, вечният живот? Практически ние не знаем това. А тъй като не знаем какво е вечен живот, има ли смисъл да поставяме въпроса за неговото придобиване или това е безсмислено? Смисъл има. Ние не знаем какво представлява той, защото докато човек живее на земята, този живот е вън от човешкото познание. Но той съществува и се открива на човека след границата на земния живот. Ние само знаем за него като за обещание и Сам Господ ни обяснява: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа” (Ин. 17:3).
Вечният живот се заключава в познание за Бога, в единение с Него. А да познаваме Бога това не е просто да кажем, че Той съществува. Истинското познание произлиза чрез най-тясно единение с Него. В библейския смисъл процесът на познание на Бога – това е приобщаване към Бога, това, което ние трябва да направим в своя живот. Не просто да четем книжки за Бога, а да Го познаваме в практически смисъл. А Евангелието и творенията на светите отци – да възприемаме като ръководство към действие във всеки момент от своя живот. Например, човек е изправен пред трудна житейска задача и той трябва да я реши не така, както би било изгодно за него от житейска страна, а така, както трябва да е според Евангелието. Така, както ще е правилно. Евангелието ни е дадено, за да сверяваме своите желания с написаното в него и да постъпваме така, както казва Господ.
Това е тежко, затова някой се опитва да хитрува, да отложи този труд, да го пренесе в старостта, когато грехът престане да вълнува човека. Някои разсъждават: „Ще дойде старостта, ще се покая и ще започна да живея правилно”. Това е погрешно съждение. Ако започне да живее благочестиво на старини и се покае, Бог ще прости греховете на човека, а да се развива в нужното направление човек няма да успее. Греховните навици могат да станат природа на човека и той не ще смогне да изкорени греха от своя живот и да възприеме тези дарове, които Бог е бил готов да му даде. Пък и никой не дава на човека гаранции, че той ще доживее до старост.
Затова Господ: се обръща към всички, а не само към възрастните хора: „Върви след Мене”. Апостолите, жените-мироносици, чули призива, тръгнали след Христос, а богатият законник, интересуващ се от въпроса, как да наследи живот вечен, си тръгнал опечален. За него земните интереси били по-важни от вечния живот.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев