В името на Отца и Сина и Светия Дух! „Апостолите разорали човешката природа с кръста като с плуг и посели словото Божие като семе”. С тези думи възхвалява подвига на апостолите свети Йоан Златоуст. И в днешното евангелско четиво ние с вас чухме повествованието за това как Христос призовал първите Свои ученици.
Преминавайки с благовестие през Галилея и, намирайки се близо до морето Галилейско (или, както го наричали още, Генисаретско), Господ видял двама братя, занимаващи се с обичайната за тях работа. Те хвърляли мрежа в морето. Това били Симон, впоследствие наречен Петър, и Андрей, наречен от нас Първозвани. Именно тях Господ призовава първи към дело на благовестието. Той казва, че ако те Го последват, ще ги направи ловци на душите човешки. Тези думи били съвсем разбираеми за простите рибари. И както разказва евангелист Матей, те веднага оставили своите мрежи и тръгнали след Него (Мат. 4:18-22)
Тази дума „веднага” говори за нещо много важно и главно – за тази решителност, която тези двамата имали. За тази готовност да последват Учителя. Да, те Го знаели и от по-рано, бидейки ученици на Иоан Кръстител. Но Христос по това време, когато ги повикал, още не бил сътворил ни едно чудо. Те вярват на Неговия призив и тръгват след Него. И всеки от тях, преминавайки през трудности в живота, умира като мъченик, бидейки проповедник на Евангелието.
Господ призовава не мъдрите, не силните на този свят, но призивът Му е насочен към тези, които ние бихме нарекли, простолюдие. Но тези хора вероятно са имали дълбоки и открити сърца. Сърца готови и способни да вместят вярата в Бога, с желание да Го слушат и да Го следват. Именно тази решимост, с която тези двама апостоли и последвалите ги вървели след своя Учител, заставя всеки от нас да се замисли за това, доколко нашите сърца бързо ще отзоват на призива на Бога.
И дори ние с вас да не сме призвани към апостолско свидетелство, да не сме призвани към делото на благовестието, както били призвани някога апостолите, но ние с вас, бидейки християни, наричайки се ученици на Христос, прекрасно трябва да разберем и да запомним, че нашият начин на живот е най-доброто свидетелство за Него. С мислите, с постъпките, с делата – ето с какво всеки от нас може да свидетелства за своята вяра пред заобикалящите го. Пред тези, които, може би, още не са срещнали с Бога.
Да даде Бог всеки от нас в този момент, когато Господ ни призове към Себе Си и докосне сърцата ни, всеки от нас да може, подобно на апостола, да се опомни, да остави всичко външно и временно, което ни обременява. И да последва Христос – Бога, Който спасява, милва, дълго търпи и обича всеки от из нас. Господ да пази всички! Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев