От началото на света не е имало събитие по-поразително от Рождество Христово. Господ Бог, създал целия свят видим и невидим, сътворил небето и земята, смирява Себе Си, приема човешка плът и се ражда в пещера като безпомощен Младенец. Така се извършва най- великото чудо и тайнство.
Но за какво дошъл на земята Господ?
Отговорът е един: за да спаси човека. А ако Господ е извършил това дело за хората, то е нужно да признаем, че човек представлява някаква особена ценност. Ето защо преподобни Макарий Египетски казвал, че нито на небето, нито на земята няма нищо по-прекрасно от човешката душа. И всеки човек е ценен за Твореца.
Господ бди над всеки от нас. Никой не е изоставен от Господа. Както майката жалее своите деца, така Господ жалее всички без изключение. Ето ние едни обичаме, други недолюбваме. Но у Господа не е така. Радва се Господ, радва се цялото Небе за обръщането и спасението на всеки човек.
Бог направлява всички житейски обстоятелства по такъв начин, че те да ни помагат за нашето спасение. Както Господ водел влъхвите чрез звездата и ги довел отначало в Йерусалим, а после и до самото място, където се намирал Спасителят, така Той води постепенно всеки към спасение.
И ако бихме били по-внимателни към своя живот, особено към изминалите години, непременно бихме видели това. Пред нашия взор би се открило как Господ промишлява за нас: и за земното благополучие, ако то е полезно за нас и за спасението на нашата душа.
Сам Спасителят казва в Евангелието, че косъм няма да падне от главата на човека без волята Божия – ето как внимателно бди Господ над всеки от нас и устройва обстоятелствата по такъв начин, че за човек да е по-лесно от всичко да се спаси.
Когато настъпва някакво (особено скръбно) събитие, ние често не разбираме защо то се е случило, а понякога и роптаем. Рядко се получава някой искрено да благодари за всичко на Бога и да понася своето изпитание с мир в душат. Обаче често, когато по-късно се вгледаме в своя изминал живот, виждаме колко милостив е бил Господ, как премъдро е съдействал за нашето спасение. Може да кажем, че всеки човек има своя звезда, свои обстоятелства, които го водят към Спасителя, който превръща пещерата на нашето сърце в храм Божи.
Да възблагодарим на Господа, дошъл на земята и пострадал за нас. Нека не роптаем против скърбите и болестите, защото това е нашата звезда, която ни води към спасение.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев