Научете се от Мене на кротост и смирение!” – казва Спасителят. Именно кротостта и смирението са прояви на любовта на човека към ближните. Нали ни е хубаво и приятно да се намираме близо до човек, който има мирно състояние на духа. С такъв човек ни е леко и уютно, защото в него вече живее Дух Свети. И ето именно така, съзиждайки в себе се храм на Духа Святаго, се подвизавал преподобни Серафим Саровски. Именно любовта към Бога и ближния, водела при него хората за съвет, за помощ. Той изпълнил този Закон, за който говорел Господ – взел върху себе си това благо иго, бремето Христово – бремето на любовта. И чрез тази любов спасявайки се сам, спасил около себе си мнозина. Преподобни Серафим дотолкова бил близък особено на обикновените хора (макар да общувал и с такива хора като императорът), че народът съхранил паметта за него. И това допринесло за неговата прослава през 1903 година. Паметта за преподобния се запазила и в съветско богоборческо време. Никой не знаел къде са неговите мощи, считало се, че те били унищожени. Но те по чудо били запазени и по чудо били намерени, и положени през август 1991 година в Дивеевската обител. И днес паметта за преподобни Серафим подтиква мнозина да идват при неговите свети мощи, за да изпросят неговите молитви пред Господа, та Господ по неговите молитви да умири нашия дух, да очисти нашето сърце, да освети нашия живот, Господ по молитвите на преподобния да помогне на нас самите да се спасим и да допринесем за спасението на заобикалящите ни хора – не с някакъв съвет, а с начина си на живот. Нали само начинът на живот е способен да измени мислите, очакванията, чувствата на заобикалящите ни хора. Първите християни проявявали такава любов към починалите свои близки и братя по вяра, че езичниците казвали: „Е, ако те изпитват такава любов към мъртвите, то каква ще у тях любовта към живите!” и се присъединявали към християните. Така Божествената любов, проникваща в сърцето на човека, допринася и за неговото лично спасение, и за спасението на околните. Нека думите на преподобния Серафим: „Чадо, придобий дух мирен, и хиляди ще се спасят около тебе!” бъдат завет за всеки християнин. Чрез тези думи ние се доближаваме до очистване, до това чрез умиротворението на нашия дух да могат да се спасят другите. Нека живеем така, че да се стараем да изпълняваме Божиите Заповеди, та чрез това всеки, който види нашия живот, нашите добри дела, да прославял Господа, нашия Творец, нашия небесен Отец – та чрез умиротворението на нашия дух да можем да приведем колкото може повече хора към вярата Христова, да ги направим свои братя и сестри, да ги направим ближни за нас, та любовта на преподобни Серафим да бъде с всички нас, чрез тази любов да ставаме по-добри, по-чисти.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев