Към края сме на първата седмица на Великия пост. И на всички, които са преминали тази седмица в подвизаване, желая с Божията помощ да не бъдат лишени от своята награда. Невъзможно е да принудиш някого към пост. Ако човек насила е лишен от храна, насила е заставен да носи подвиг, той няма да получи за това никаква награда, никаква полза и вътрешна промяна. Това ще получи само този, който се е подвизавал заради Христа, заради своето спасение, заради подражание на Господа и светиите; който, без да се съобразява с нищо, се е старал да спазва всичко, което е набелязал за себе си в постните дни: и в строгостта на живота, и в общуването с хората. Нали строгостта на поста може да продължава само в този случай, ако ни стигат силите с любов да се отнасяме към ближните. Но ако всичко ни дразни, ние не можем да се справим със себе си, тогава следва малко да отслабим поста, да се замислим за причините, нали по-важно е с роднините да се държим по християнски. Но блажен е този, който е съумял и първото да спази, и второто –- строгостта на поста и християнската любов в сърцето.
Дотолкова добре постили християните в град Константинопол през 362 година, че императорът в този период от време Юлиан Отстъпник, обхванат от злоба и гняв заради това, което става, а той бил християнин по рождение, но предал своята вяра и започнал да се покланя на лъжливи богове, изпитал ненавист към християните. За да оскверни подвига на християните в Константинопол, които дръзновено се подвизавали в първата седмица на Великия пост и след нейния край желаели да вкусят храна, той заповядал да поръсят с идоложертвена кръв всичко, което било на пазарите в Константинопол. Но Господ, чрез Своя угодник Теодор Тирон, които пострадал през 306 година, бидейки изгорен на клада за твърдото изповядване на своята вяра, предупредил своите верни чада. Свети Теодор Тирон се явил в съня на Константинополския архиепископ Евдоксий и съобщил за коварния план на императора. Тогава на всички християни било разпоредено да вкусват варена пшеница с мед, а на пазар да не ходят и така да постъпват цяла седмица. В паметта на това велико чудо и в памет на този велик пост на християните в Константинопол в края на първата седмица на Великия пост Църквата извършва богослужение в чест на великомъченика Теодор Тирон, с вярата в това, че истинският пост никога не бива посрамен, а Господ със Своята сила покрива постещите и им придава духовна радост и сила.
Първата седмица на Великия пост е като засяване на духовни семенна, целият пост е като възрастване на тези семена, когато ние ги обработваме. На Пасха ние получаваме реколтата от нашия пост. Нека първата седмица, образно казано, да бъде сеене на духовни семена, постът – тяхното произрастване, а Пасха – голямото ликуване, когато ще посрещнем Възкръсналия Господ тук, в храма на нощната служба, и в чистота душевна, и с неизразимата радост на празника, и в очакване единението с Госпада в Пасхалното ликуване.
Превод/ Иконом Йоан Карамихалев