Скъпи братя и сестри, сърдечно поздравявам всички вас с втората неделя на светия и спасителен Велик пост.
Светата Църква днес, както и винаги, ни учи чрез Словото, чрез Словото Божие. Словото Божие за нас е това Откровение, чрез което ние общуваме с Бога. Бог ни оставя своето Слово, за да следваме това Слово, да устройваме своя живот в съответствие със Словото Божие. Ненапразно първите християни и тези след тях много трепетно се отнасяли към четенето на Словото Божие, пък и сега много хора ежедневно се стараят да прочитат една-две и повече глави от Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, търсейки и намирайки в това за себе си житейски уроци, примери и програма как да постъпват в земния живот, за наследят живот вечен.
Днес ние чухме на богослужението разказа за това как Господ изцелил разслабления. Нерядко слушаме от Евангелието за изцеление от Господа на болни. Винаги при акта на изцеление Господ иска от човека да изповяда вярата си, а явявайки чудото на изцелението, Той прави най-важното – опрощава греховете на хората.
Чрез опрощаване на греха човек получава изцеление. Бог по такъв начин ни показва причината, поради която човек е изпаднал в тежко болестно състояние. Причината за болестта – това е грехът. По време на болест човек отначало чувства леко неразположение, после вдига температура, ляга в постелята и докато не приеме нужното лекарство и необходимото лечение той лежи на болничния одър. Грехът – това също е болест, грехът това е отрова, която прониква в тялото на човека, отначало внушавайки му мисълта за извършване на греха, после намерението и с това намерение човек вече не може спокойно да живее – трябва да извърши греховното действие, за да успокои развълнуваната си душа.
След като извърши греха, човек получава някакво измамно успокоение, но след единия грях следва друг грях. И човек вече не може да се спре, докато Бог не го спре. Светите отци винаги са казвали, че грехът е отрова, убиваща най-главното: не тялото, а душата. В болното тяло може да живее духът, може да живее душата, търсеща покаяние и изменение, стремяща се да се избави от болестта.
Именно затова трябва да се пазим, да избягваме греха. Сега настъпва благодатно време, когато можем да изменим своя живот, да изменим своето духовно състояние, да изменим своите мисли и чувства дотолкова, че да се отвърнем от злото към доброто, от греховното към святото. Ние всички без изключения сме призвани към святост, защото е свят нашият Господ Бог, нашият Отец Небесен. Ако той е свят, тогава и ние, Неговите чада трябва да приличаме на Него, преди всичко в тази святост.
Светият пост, който днес ни предлага Светата Църква – това е и помощ, за да се спрем, да се замислим за своя живот, да се взрем в него и да помислим: какво е нужно в него да изменим и изправим, за да достигнем до покаяние, до изменение на своята душа.
Нека постното бдение, което извършваме в тези дни, да послужи за изцеление на нашите души и тела, нека Господ да ни помага да изменим своите мисли и чувства, да изменим своя живот. Нека Господ по молитвите на Пречистата Богородица и на всички светии да ни приведе по пътя на спасението към святост, към единение със Себе Си.
Бог да пази всички вас!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев