В името на Отца и Сина и Светия Дух!.
– Радвай се, Благодатна! Господ е с Тебе! Тези думи, казани някога от ангела, от Гавриил, на Дева Мария, днес са отправени към Църквата, отправени са към всеки от нас: – Радвай се. Господ е с тебе. Някой може да се смути, да каже: е, как да се радвам, когато около нас такива неща стават, толкова страх, толкова болка, скърби, страдания? Дева Мария също се смутила. Тя също била изплашена. Що за приветствие било, как може да стане това? Архангел Гавриил ѝ казва: – Дух Свети ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени. Това не значи, че самият Бог ще я избавя от страданията, от проблемите, от трудностите, от изпитанията… Не. Ние знаем колко много ѝ се струпало… Страхове, бягство в Египет; после, когато Иисус бил юноша, как Го търсят… Имало е и грешки! Когато Тя заедно с роднините Го търсела, за да спре Неговата мисия, за да Го прибере у дома, защото казвали, че в Него се е вселил бяс… А колко страдала тя… В подножието на кръста…
Но тя преминали през всичко това. Изпила цялата тази чаша до дъно, защото някога Му казала: – Ето рабинята Господня, нека ми бъде според думата Ти.
И ето днес, отправяйки към нас думите: радвай се, Господ е с тебе!, Господ и от нас чака: какво ще му отговорим? Ще можем ли да кажем също като Мария: аз съм рабиня Господня, аз съм раб Божи, нека ми бъде според думата Ти? А казали това, ще можем ли да приемем, че това всичко, което става в нашия живот е според думата Му, по волята Му, според промисъла Му? Ще можем ли да Му се доверим? Да се отдадем в ръцете Му?
Това съвсем не означава, че Той напълно ще ни защити от всичко, не. Може би, и на нас, на някои от нас, може би и на всички, ще се наложи да преминем през изпитания, страдания, скърби, изкушения и да изпием цялата чаша до дъно. Но готови ли сме? Наш ли е този празник – Благовещение? Действително ли възприемаме идването на Бога в нашия живот като блага и радостна вест? Или се замисляме за това колко излишни неприятности, грижи и страдания ще ни донесе?
Неведнъж ми се е случвало да чувам от хората: „Колко добре е да си невярващ! Можеш да правиш всичко, какво искаш”. И въпросът към нас днес е: действително ли за нас е радостна вест това, че Господ, със всички изпитания, изкушения, трудности, проблеми, страдания, влиза в нашия живот? Или, може би, ни се иска да кажем както някога Петър: „Излез от мен, Господи, защото аз съм грешен човек”. Остави ни на мира, остави ни. Отмини”. Ето за какво днес ни пита Бог чрез този празник. Господ да ви пази.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев