Ние чухме днес, на Лазарова събота, евангелския разказ за това как Господ възкресил Лазар. Винаги, когато четем Евангелието, когато четем разказите за чудесата на Господ Иисус Христос, ние виждаме двете естества в Иисус Христос: божественото и човешкото. И ние виждаме как тези две естества по удивителен начин са съединени едно с друго, как те, по думите на светите отци, взаимопроникват едно в друго така, че Неговото човешко естество е обожено, а Неговото божествено естество е очовечено. И в същото време тези две естества не се сливат, но и да бъдат разделени е невъзможно.
И днес, в разказа за възкресяването на Лазар, ние, от една страна, чухме как евангелист Йоан внимателно и старателно описва Иисус Христос като човек; той описва не само Неговите действия, но и Неговите чувства. Той говори за това как Господ се смутил духом, как скърбял, как се просълзил, с какво човешко чувство на любов, трепет и състрадание пристъпил към умрелия приятел и към тези хора, които Го заобикаляли. И в същото време ние виждаме как през всяко Негово слово и действие прозира Божественото естество, с което е пронизано цялото човешко естество и с което е пронизано цялото евангелско повествование за Богочовека Иисус Христос.
Тайната на Богочовечеството, тайната за идването на Самия Бог в света при хората, тайната на човешката природа, пронизана от Божественото присъствие, ни се разкрива всеки път, когато отваряме Светото Евангелие. И, разбира се, по особен начин тази тайна ни се разкрива, когато идваме в храма за участие в Божествената литургия, когато се причастяваме със Светите Христови Тайни, защото по време на Причастието ние не само съзерцаваме човешкото естество на Спасителя, пронизано от Неговото Божествено естество и неразривно съединено с него, но и сме свидетели как нашето собствено човешко естество се преобразява благодарение на това, че Сам Бог в Пречистите Свои Дарове, със Светото Си Тяло и Кръв влиза в нашето естество и се съединява с него. И ние благодарим на Бога за тази милост, благодарим Му, че е дошъл и се е вселил в нас, че Той живее в нас и не Той просто ни е пообещал Царството Небесно, което ще получим в бъдещия живот, ако изпълняваме Неговите заповеди, но че Господ ни дарува това Царство Небесно още тук и сега – в Своята Божествена литургия и чрез причастяване със Светите Христови Тайни. Бих искал всесърдечно да ви поздравя с този голям празник, който ознаменува и края на Великия пост, и нашето встъпване в поста на Страстната седмица чрез празника Вход Господен в Йерусалим.
Подобно на това, както повествованието за възкресяването на Лазар разделя Евангелието от Йоан на две части (първата част – това е разказът за няколкото години проповедническа дейност на Господ Иисус Христос на земята, а втората – повествованието за няколкото последни дни от земния живот на Господа Иисуса Христа, за Неговите страдания и смърт), точно така и Лазарова събота ни превежда от Великия пост – времето за покаяние, когато бяхме съсредоточени върху самоочистване, самоанализ, върху покаянието за своите собствени грехове – към Страстната седмица, когато ние ще се съсредоточим върху нашия Господ и Спасител Иисус Христос: ще Му състрадаваме, съпреживяваме и заедно с Него ще преминем през страшните последни дни, часове и минути на Неговия земен живот, а след това ще се възрадваме, когато чуем вестта за Неговото Възкресение, чийто предобраз било възкресяването на Лазар.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев