Ние с вас извършихме службата от Страстната Седмица, която ни отвежда вече във Велики Петък, когато възпоменаваме страданията на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос. Това са особени служби, които трябва да ни настроят за съпреживяване на тези скърби и страсти, през които преминава Господ. Но ни се струва, че тези събития са толкова отдалечени, че не винаги се възприемат от нашите сърца като събития близки до нас, преминаващи сега пред нашия взор. Но духовно тези събития се извършват именно сега. И ние, стоим при Кръста, на това богослужение точно така сякаш сме редом с Христос. А човешкото сърце не може да вмести, да разбере и открие за себе си тайнствената дълбочина на ставащите събития.
Важно е само едно – това, което днес става тук, в храма. Това, за което сме говорили, което сме чели – това реално се случва сега. Господ преминава през страдания, остава сам. Учениците се разбягват „ради страха иудейского”, боят се да бъдат край Него и да Му засвидетелстват верността си. Но Църквата ни зове да бъдем подобни на тези, които не изоставили Христос както жените, които Му служели. Те стояли издалеч и били със сърцата си с Христос, скърбели, ужасени от ставащото.
И днес ние заедно с тях стоим край Кръста.
Но, вглеждайки се в себе си, трябва да си отговорим на въпроса: къде са сърцата ни? Почувствахме ли състрадание, любов и милосърдие към Христос? Ние чухме днес в първото Евангелие, с което започна четенето на 12-те Евангелия за страданията, как Господ постоянно говори: „Нова заповед ви давам, да любите един друг; както Аз ви възлюбих, тъй и вие да любите един друг. По това ще познаят всички, че вие сте Мои ученици, ако любов имате помежду си”. Господ многократно ни напомня и особено – днес, че Неговата заповед в нашия живот – това е любовта, която ние трябва да проявяваме, изпълнявайки Неговата воля: любов по отношение към другите хора. Нали Господ не подбирал добри и лоши. Той проявявал Своята любов към всички. Никого не осъждал. И, преди всичко, Божествената любов се проявявала към тези, които, както ни се струва, трябва да бъдат осъдени според по нашите човешки разбирания. Трябва да бъдат наказани! Но Господ прощава и се моли и за тях. Показва и на нас: преди да произнесем своя съд над друг човек, ние трябва да измолим този човек, да го включим в своята любов. Да изпълним пространството между нас с любов. По човешки, понякога това става трудно. И даже невъзможно. Но чрез молитвата, чрез включване на другия човек в духовното, молитвено пространство, невъзможното става за нас възможно. И Господ многократно днес ни казва: искайте – и всичко ще ви се даде.
Днес Църквата молитвено ни извежда зад границите на нашия земен живот, зад пределите на суетата, зад пределите на човешките понятия и съждения, върху които ние сме привикнали да изграждаме своя живот, да оценяваме другите хора, събития и обстоятелства. Но не това очаква от нас Господ. Той очаква, както чухме днес в Евангелията за страданията, само едно: да съумее да излезем зад собствените си предели. На това е способна само любовта. В сърцето на човека, затворен в себе си, в своите разбирания и представи, не може да живее любов. Свойство на любовта е да излиза зад пределите на самия човек, да го съединява с друг човек – с друга вселена, подобна на него. И днес Църквата чрез песнопения, чрез това удивително устройване на нашия живот ни предлага с любовта си да излезем зад границите на нашата човешка суета от разбирания и представи. Да поскърбим, да помилосърдстваме за Господа, да Му посъстрадаваме, та макар и малко да изменим своята вътрешна нагласа за живота, да му дадем друго измерение: не само земна суета и човешки представи, но да дадем възможност на Бога да действа в нашия живот. Да отворим за Него своите сърца, да Му се доверим.
Господ казвал на Своите ученици, че ги обича и постоянно се грижи за тези, които вървят след Него, за тези, които ще изпълняват заповедите Му. Да изпълняваме Неговите заповеди е необходимо условие за любов към Господа. И пределно значение за тази любов има заповедта, която днес е дал Господ: да се обичате един друг.
Пред нас са особени служби: царски часове, изнасяне на плащаницата и Опелото Христово. Те ни дават възможност да почувстваме любовта, която Господ проявява към нас и да отговорим на тази любов Божия със своето състрадание и милосърдие по отношение на Бога. И това ние можем да направим чрез проява на нашата любов към друг човек. В тези скръбни дни, когато трябва да бъдем с Христос, ние, както никога, трябва да бъдем всички заедно. И това единство на живота се проявява най-вече в нашата молитва – в молитвата, отправена не само за себе си, за своите немощи и падения, но в молитва един за друг. Ние трябва усилено да се помолим за всички. И ако някой таи в сърцето си някаква неприязън, обида или скръб по отношение на друг човек, то тук, при Кръста, ние трябва да приемем човека в своята молитва. Да проявим любовта, за която днес толкова много ни говори Господ.
Нека нашето стоене при Кръста Господен да не бъде безплодно за нашите сърца. Днес ние трябва да отнесем в сърцата си това, което на всеки Господ е вложил там. Всяка служба за нас е изпитание. Ако стоим внимателно и слушаме, тогава непременно ще чуем, ще почувстваме, ще открием за себе си: в сърцето на всеки Господ е положил това, което му е нужно. Ако не сме чули, ако сме останали „празни”, тогава нещо в живота ни се губи. Ако сме слушали съкровеното и тайнствено слово, което е вложил в сърцата ви Господ – това е ваша придобивка, ваше съкровище. Запазете го – това ще бъде голям залог за вас за радост и утеха.
Най-голямото щастие за човека е възможността да бъде заедно с Христос в тези особени дни на Велики петък, на Велика събота. Да не отстъпваме от Него, но да споделим скърбите и страданията заедно с Него в тези оставащи дни, часове от Неговия земен живот.
Господ да пази всички вас!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев