В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всеки път, когато посещаваме гробище, минаваме покрай редиците надгробни плочи, виждаме имената на хората, напуснали този свят и датите, отбелязващи продължителността на техния живот – у едни съвсем кратък, у други дълъг, у трети, може би, достатъчно дълъг според човешките мерки, ние разбираме, че всеки от нас го чака същата участ. Идвайки на гробището, ние винаги се изпълваме с тъга, защото, първо, оплакваме близките нам хора, те ни липсват, чувстваме раздялата с тях, а, на второ, всеки се замисля и за своята смърт. Смъртта е това, което е неизбежно за всеки човек, това, пред което човешкият разум и всяко лекарско изкуство са безсилни, защото Бог е благоволил нашият живот да започва тук, на земята и земният живот да има своя край.
Но само че всичко приключва със смъртта, защото зад прага на смъртта ни чака друг живот. И именно нея възвестява този Гроб, пред който ние днес стоим, – Гробът на Жизнодавеца, Който е открил пътя към възкресението на всяка плът, а значи и на всеки от нас.
Ние чухме пророчеството от книгата на Иезекиил, което звучи всеки път в този свещен ден, – за полето, което било пълно с мъртви кости. И ние чухме как Бог призовава пророка и му казва: „Изречи пророчество за тия кости” (Иез. 37:4). И благодарение на действието Божие тези кости се съединяват една с друга, те обрастват с жили и кожа, а след това Бог вдъхва в тях дух и полето с мъртвите кости става поле с живи хора.
В книгата на пророк Иезекиил тези възкресени хора представляват по себе си дома Израилев, но християнската Църква видяла в пророчеството предсказание за всеобщото възкресение, за това, че всички хора, които някога живели на земята, ще възкръснат, за да живеят по-добър живот. И ние, стоейки пред гроба на Спасителя, се изпълваме с тази надежда. С благодарност към Бога съзерцаваме този гроб и му се покланяме, защото знаем, че от този гроб е възсияло за нас спасението и е възсиял за нас вечния живот.
И вече смъртта не е страшна, защото Христос със смъртта смъртта победил.
И вече смъртта не е страшна, защото със Своята смърт Христос ни е изкупил от вечната смърт.
И вече смъртта не е страшна, защото със Своето възкресение Христос проправил пътя към възкресението за всеки, който повярва в Него, който приеме свето кръщение, който ще се причастява с Неговата Плът и Кръв, който ще се стреми да изпълнява Неговите заповеди.
Не случайно, излизайки на литийно шествие със светата Плащаница, ние носим под Плащаницата Светото Евангелие. Евангелието, което ни е оставил нашият Спасител. С особено чувство се събират роднините след смъртта на починал човек, за да прочетат неговото завещание и да узнаят на кого какво ще остане в наследство. В такива завещания обикновено става дума за земно наследство: на кого ще остане дома, на кого – автомобила, на кого – парите, на кого още нещо, и често след смъртта на човека започват съдебни спорове за неговото наследство. Господ ни е оставил много богато наследство – това, за което на никому не е дадено да се съди, защото то принадлежи на всички по равно. Неговото наследство – това е Светото Евангелие, което ние можем да четем всеки ден, от което ежедневно можем да слушаме живия глас на нашия Спасител, обърнат не към някаква абстрактна маса от хора, но към всеки от нас – към сърцето, към духа на всеки човек.
И Христос ни е оставил Своята Църква – тази общност от ученици, в която всеки от нас е дошъл: някой от младенческа възраст, някой в зряла възраст, някой, може би, и в края на живота си, за да живее тук с Христос, да се приобщава с Неговата благодат и вътре в себе си да приема Неговата Плът и Кръв като залог за този вечен живот, който ни е обещан и който, несъмнено, ни е даруван.
Да се поклоним сега отново на този Живоносен Гроб. Нека молим Господ да ни даде крепка вяра в Него, в Неговото Свето Евангелие, в Неговите Божествени обещания и в този вечен живот, към който Той ни води чрез Своята Света Църква. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев