Скъпи братя и сестри! Днешното богослужение ни въвежда в тържеството на Светата Пасха. Този ден изисква от нас особена дисциплина на ума и на словото. Имаме обичайни задължения – особено що се отнася до жените, които се стремят и да почистят помещенията, и да приготвят нещо за разговяване; впрочем, не само жените, но и всички останали, и много е важно суетата да не замъгли за нас самата същност на това, което е станало в Светата Събота. Господ, който бил в гроба, слязъл в ада, за да провъзгласи там избавлението.
Господ, слизайки в ада, е освободил всички нас от робството на дявола. Понеже независимо от това как човек е живял във Ветхия Завет, даже да е бил праведник и свят, не могъл да влезе в Царството Небесно, обременен от първородния грях. Но Господ чрез Своите страдания, кръстната смърт и Възкресение освободил всички, които се мъчели, бидейки праведници, в обятията на ада, и за всички нас Господ отворил вратата на рая, вратата на вечния живот. И това не са просто красиви думи – това е реалност, с която всеки от нас се докосва когато сърцето му спре да бие. Има само едно условие: ние трябва да отговорим на Божията милост, на Неговото слизане в ада, на Неговото изкупление на нашите грехове – със своя стремеж да живеем праведно доколкото това е според силите ни, да вършим добро, никого да не осъждаме, на никого да не завиждаме, да живеем с леко сърце, възприемайки Божия свят като проява на Неговата благодат, радвайки се на всеки идващ ден.
Трябва да отхвърлим от себе си оковите на ада, когато ние, изкупени от кръстната жертва на Спасителя, още страдаме от предразсъдъци, фобии, от угнетено душевно състояние, от подозрителност, мнителност, от всичко това, което възниква най-често в нашето съзнание, а не в реалността, и така ни угнетява, помрачавайки живота ни. Сблъсквайки се с несправедливост, обиди, болести, ние, сме изкупени от Кръвта на Спасителя, ние, пред които е отворен пътят към вечния живот, трябва да погледнем на всички тези скърби от друга гледна точка. Трябва да се издигнем над тези скърби, да погледнем на тях някак си отвисоко и да си зададем въпроса: „А това действително ли е скръб или нещо в моето съзнание, което ми пречи, но всъщност не е скръб?” Ако пък Господ действително ни посещава със скръб, с болест, особено с тежка, тогава трябва да помним, че всички ние сме наследници на рая, че за всички нас е отворен пътят към вечността, пътят към Бога. Даже в най-тежките минути ние не трябва да губим вяра, сила на духа и надежда на Божията милост, и тогава житейските обстоятелства ще станат за нас вече не толкова тежки. С други думи, Христовото Възкресение не само отваря за нас вратата на вечността, но и ни помага радостно, мирно да вървим по този житейски път, който ни е приготвен.
Укрепени от днешния дивен ден, който предшества Светото Възкресение, с думите на молитвите и на словото Божие, с приемането на Светите Христови Тайни, нека с надежда на Божията милост да вървим през живота, ограждайки се от греха и от всичко това, което може да ни попречи да завършим своя житейски път с радостна среща с Възкръсналия Спасител. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев