Историята на християнството свидетелства колко силен и славен е Бог в Своите дела и твърде често посочва колко немощен и слаб е човекът. Това проличава не само в някакви конкретни, осезаеми дела, но и в нашия духовен живот. И даже в първия ден на Пасха ние чуваме от евангелския разказ как апостол Тома, който не бил в горницата, когато за първи път се явил Господ на Своите ученици, чака това уверение, чака потвърждение на своята вяра, някакъв знак, с който Бог би му посочил истинността на Своето въздигане от мъртвите.
А какво се случило с човешкия род и с християните за тези хилядолетия? Може би нещо се променило? Най-вероятно да, защото Господ е станал по-близко до нас. Той е край нас, но не телесно, не така, както бил с апостолите, но в пълнотата на Своето Божество, проявявайки Своята велика сила и всемогъщество в нашите макар и най-нищожни и дребни потребности и дела. Именно чрез тях Бог ни уверява в истинността на Своето Възкресение. В отговор на нашите конкретни молитви, подавайки ни необходимото ни за спасението, Бог потвърждава факта на Своето Възкресение в душата на всеки човек, във всяко сърце.
Ние преодоляваме цялата сложност на живота само благодарение на това, че Бог не ни оставя, присъства край нас, подкрепя ръцете ни, укрепяват духовните ни сили. И затова не трябва да искаме уверение, както искал Тома, но е достатъчно да се вгледаме в дълбините на сърцето си, за да видим тази бездна на милосърдието и щедростите, които Бог излива върху нас. Той дава реални, видими знаци за Своето присъствие в нашия живот – личен и обществен. Един от тези знаци е слизането върху Гроба Господен на благодатния огън, свидетели на което ставаме всяка година чрез средствата за масова информация…
Нека светлината на този благодатен огън изгори в нас всяка неправда в нашия живот, всяка сквернота и да освещава истинския път, водещ към Възкресението на Господа от мъртвите, към нашето общо възкресение в нашия Господ Иисус Христос. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев