В името на Отца и Сина и Светия Дух! Неверието на свети апостол Тома – това е блаженото неверие на човека, който желае по-близко общение със Спасителя. И иудеите не вярват. Но тяхното неверие принципно се отличава от неверието на свети апостол Тома, защото той със своето неверие констатирал слабостта на своя дух и нуждата от Спасителя. На такива хора Господ никога не отказва. На такива хора Той се явява и снизхожда към техните немощи (към нашите немощи снизхожда) и взима сърцата им в Своите ръце , и влага в тези сърца вяра в Себе Си. Иудеите пък не вярвали по принципно друг начин: тяхното неверие се основавало на нежеланието да бъдат с Бога, на желанието да удовлетворят своите светски ценности и да живеят по законите на този век.
И много важно е за човека, за съвременния християнин, да разбере какво неверие в дадената секунда живее в неговото сърце: неверие иудейско или неверието на апостол Тома. Неверието на апостол Тома не го отлъчило от учениците (ние виждаме, че след като той констатирал, че „няма да повярва”, ако не вложи ръката си в ребрата на Спасителя, ако не усети раните от гвоздеите), все пак продължава да бъде с учениците, не си тръгва от тях, не се завръща при иудеите, към своето светско занимание, той, все пак, се събира с учениците.
Ето този е начинът за нас с вас, когато и в нашите сърца се прокрадва това блажено неверие – аз бих го нарекъл не неверие, а желание по-отблизо да познаем Спасителя, желание да бъдем с Него в по-тясна връзка, желание да усетим Господа. И Спасителят не го отхвърля. Той казва: „блажени, които не са видели и са повярвали”. Той не казва „не усетили”, защото на всички нас е дадено да усетим Спасителя чрез Тайнството Причастие със Светото Тяло и Кръв Господни. Никой от нас не може на Страшния Съд да се оправдае и да каже „аз не съм усетил Спасителя” – чрез Светите Животворящи Тайни Спасителят е осезаем най-ясно. Да, ние не Го виждаме, но Христос за това невиждане ни обещава още по-голямо блаженство – по-голямо, отколкото на апостол Тома.
Ако това неверие е в нашето сърце, тогава чрез него ще усилим вярата си. Ще се утвърдим във вярата, ще се утвърдим в нашата надежда в Спасителя, и нашият духовен живот ще върви напред. А ако има неверие иудейско, основано на нашите представи, основано на мечтания, които дяволът постоянно поставя в нашето сърце, неверие във вседържителството Божие, неверие в това, че Христос е наш Спасител, неверие в това, че ще възкръснем и ще възкръснат нашите роднини, и много други неверия, влизащи чрез помислите… Ако възприемаме такива помисли, тогава ще се уподобим на иудеите и ще идваме в храма чисто формално. Сред апостолите се намерил такъв апостол Иуда, у него имало иудейско неверие и ние знаем до какво довело то. Даже разкаянието не му дарувало спасение, не му дарувало възможност да дойде до Спасителя: ние знаем, че той, макар и да се разкаял, но не се покаял и не се обърнал към Бога, а „отиде, та се обеси”.
И това Томино неверие в Неделя Антипасха трябва да ни подтикне към още по-големи подвизи, към по-усърдна молитва, та това неверие като желание за по-тясно общение със Спасителя да изпълни нашите сърца, да изпълни душите ни, да не ни връща към светската суета, към живота на този свят, а да ни приведе към възкръсналия Спасител, та и Той, както и на апостол Тома, да може да ни каже: „не бъди невярващ, но вярващ”. Амин!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев