Христос воскресе! Скъпи братя и сестри, поздравявам ви с празника на светия великомъченик! Днес чухме откъс от Евангелието на свети Йоан Богослов.
Това четиво е взето от доволно пространната прощална беседа на Христос с учениците. Господ казва на Своите ученици, че ако те живеят така, както Той им е заповядал, тогава светът ще ги ненавижда (Ин. 15:19). Това е много интересно свойство на християнския живот. Действително, ние виждаме,, че християнството е неприятно за света, че каквото и да правим, никога няма да му се понравим, пък и ние самите винаги ще чуваме критики по свой адрес.
В свое време свещеномъченик Иларион (Троицкий) при монашески постриг казал впечатляваши думи, които аз често си припомням и често цитирам. Той, обръщайки се към новопостригания монах, казал: „За себе си светът отдавна вече е счел за незадължителни и даже за излишни всички добродетели, но към монасите той е много строг. Светският съд над монасите е жесток, пристрастен и безпощаден. На този съд питат само за званието и, когато чуят: „Монах” – веднага произнасят обвинителна присъда и осъждат на позор и безчестие”.
Това действително е така. Днес ние можем да видим в интернет, че даже поява на фотография на този или онзи свещенослужител твърде често предизвиква маса негативни емоции. Ако свещеникът, изобразен на фотографията, да предположим е твърде пълен, тогава ще кажат, че той не спазва постите, че е лицемер и всичко останало. Ако обратното – е строен и симпатичен, тогава той не се моли на Бога, а се грижи за своето здраве, за своята външност, и затова пак е лицемер и лош човек. Каквито и да сме, ако ние казваме, че служим на Христос, тогава тутакси започват да ни очернят. И това е напълно нормално.
Не трябва да се учудваме и да се опитваме да бъдем добри за всички. Ако ние ще бъдем християни и ще живеем именно по евангелски, то тогава ние няма да усетим и да чувстваме тази неприязън, тези зли думи, те нямат да имат за нас определящо значение. Мъчениците въобще, и великомъченик Георгий Победоносец в частност, когато отивали, не проявявали някаква показна храброст. За тях това било напълно естествено – не било страшно и ужасно, защото Господ ги поддържал. Така и тук. Но за това е нужно да живеем по християнските закони, а не по законите на света. Тогава ще станем непосредствени участници на тази прощална беседа на Христос с учениците, ще приемем същия този дух – дух на силата, на безстрашие и любов към всички.
Превод: Иконом Йоан Карамихалв