В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри, днес Светата Църква, подготвяйки ни за празника, възпоменава всички свои чада и ни е заповядала да се молим в тези дни с усилена молитва, защото Бог е любов (Ин. 4,16), и Бог не е Бог на мъртви, но [Бог] на живи (Мат. 22:32; вж. Мк. 12:27; Лк. 20:38). У Бога всички са живи (вж. Лк. 20:38).
Смъртта разделя душата от тялото и те след възкресението се съединяват, и заедно вечно блаженстват или вечно страдат, в зависимост от това кой как е изживял живота си на земята. На всички нас след смъртта ни предстои предварителен съд, така наречените митарства. И ние не просто очакваме Страшния Съд в неведение, а още след митарствата явно получаваме това, което предварително сме заслужили с нашия живот. Но предварителният съд не е окончателен и по молитвите на близки хора, по молитвите на светиите на цялата Църква, участта на грешника, неговият мъчителен живот, който е определен на този предварителен съд, може да бъде изменен, облекчен. По молитвите на Църквата грешникът може даже въобще да се избави от вечните мъки. За това свидетелстват събития от живота на светците.
Да си припомним, защо се молим за нашите близки, починали роднини и братя? Молитвата за близките ни починали хора – това е нашето ходатайство пред Бога и тази молитва пряко въздейства на душите на починалите, въодушевлявайки, сгрявайки и укрепвайки ги. Тази молитва и на нас помага да запазим паметта за тях, и е надежда за нас, че ние ще бъдем поменавани. А завършеното дело за поминаване на починалите – това е нашата сърдечна памет за тях, а от страна на Църквата – това е безкръвната жертва на Литургия. «Омий, Господи, греховете на споменатите тук чрез Твоята Честна Кръв, по молитвите на Твоите светии” – чете свещеникът на всяка Литургия.
Ние поменаваме нашите близки, защото, както бе казано, те са отишли живи пред Бога. И както за живите ние се молим за тях, без разлика кой е вървял по праведния път или кой е изживял своя живот недостойно. Ние не се интересуваме къде са причислени те – при праведните или грешните. Да се молим за тях – това е наш дълг на братска любов. Докато вярващите не са разделени от последния Съд, не е определена тяхната участ, всички те, живи и умрели, съставляват единната Църква Христова, едно Тяло. И ние всички – членове на едното Тяло, трябва да се отнасяме един към друг с взаимна любов.
Доколкото участта на всички хора се счита за нерешена до всеобщия Съд, дотогава ние не можем никого да считаме за осъден окончателно, и на това основание се молим за тяхното помилване, уповавайки се на надеждата в безграничното Божие милосърдие.
Ние се молим за нашите близки, починали роднини и братя, още и защото времето за тяхното покаяние е отминало. Когато тялото се е разделило от душата, тогава вече не може да се помогне на душата да се очисти от греховете, които са били извършени. Починалите просят нашите молитви и ние също ще се нуждаем от същите молитви, когато умрем.
И, накрая, ние се молим за нашите близки, следвайки Божията повеля: възлюби ближния си като самия себе си (Мат. 22:38). Бог не е казал – обичайте ближните си докато са живи, но иска нашата любов да премине и в задгробния живот.
Днес, в навечерието на големия празник, молейки се заедно с цялата Църква, ние вярваме, ч Божествената литургия, молитвите, принасяни от живите за починалите, милосърдните подаяния, които ние трябва да оказваме за починалите близки хора, освобождават душите им от ада и им съдействат за достигане на блажено упокоение. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев