Миналата неделя чествахме празника Петдесетница, деня на слизането на Светия Дух, рождения ден на Църквата Христова. А днес ние съзерцаваме резултатите от действието на Светия Дух в човешката история, виждаме тези плодове, които принесла Църквата в хорските души. Ние отбелязваме празника на Всички светии.Светиите са толкова много като звездите на небето, сред тях има известни по имена и подвизи, и неизвестни, познати само на Бога. В „Синаксара” по възможност е разказано за всеки от светците, които до ден днешен са открити и прославени от Църквата. Понякога това е само името и едва няколко реда за живота на човека. Но като цяло това дава впечатляваща картина за духовното звездно небе, за многообразната святост. Тук има свети императори и домакини, пълководци и земеделци, монаси-аскети и благочестиви праведници.
Звезда от звезда се различваа по слава. Има велики светци, на чиито подвизи ние можем само да се удивляваме, но да подражаваме – само в малка степен. Такива са, например, преподобни Антоний Велики или преподобни Сергий Радонежски. Ние можем да им се възхищаваме, можем да усвоим духа и настроението на техния подвижнически живот, но да повторим техните трудове и подвизи би било твърде самонадеяно желание.
Обаче има и такива светини, чийто живот, струва ни се, не се отличава така силно от нашия, просто те в определен момент всецяло повелили себе си на Бога и станали истински християни, в пълното значение на тази дума.
Светостта – това не е почетна грамота за добре изживян живот, не е атестат с оценки, където има само шестици. Светостта – това е свидетелство за това „да”, с което веднъж човекът отговаря на Божия призив, на полъха на Светия Дух. Казва го не просто с уста, а с пълно изменение на своя възглед за живота, с изправление на своето битие.
В живота на всеки има място за грешки и заблуди, повечето от нас не сме избегнали и тежки съгрешения, но ако ние искаме да бъдем християни, тогава сме призвани към святост, това практически са синоними. За това постоянно говори в своите послания апостол Павел. Например, така Бог „ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов” (Еф. 1: 4). Съвсем същото твърди апостол Петър: „По примера на призовалия вас Светия и вие сами бъдете свети във всички постъпки” (1 Петр. 1:15).
От днешния ден, от този час за нас е отворена тази врата – да станем наистина християни. Блажени Августин сравнявал наше постоянно отлагане на своето изправление – утре! утре! – с граченето на врана. Дълго ли още грачим? Защо не се изправим? Защо не днес? Защо не сега?..
Светостта – това е нашето призвание, това е нашият категоричен императив, без чието изпълнение ние не можем да се наречем християни.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев