В името на Отца и Сина и Светия Дух! Втората неделя след празника Петдесетница е посветена на особено молитвено обръщение към всички светии, просияли по нашата земя. Едновременно с това нашето честване на паметта на всички светии, просияли по нашата земя, съвпада по време с Петровия пост, наричан още апостолски. Какъв е духовният смисъл на днешния празник? Защо Църквата ни призовава към пост в чест на светите апостоли? За да ни е лесно и просто да разберем, трябва да си припомним какво са вършели светите апостоли.
Светите апостоли, по вдъхновение от Дух Свети и по Божие повеление, тръгнали и започнали да проповядват за Господа Иисуса Христа. Тръгнали и започнали да проповядват, че само с вяра в Господа Иисуса Христа и живот с Христа човек може да се спаси от властта на греха над неговата душа и, че този човек, който вярва в Господа Иисуса Христа и се стреми да бъде заедно с Него, заедно с Христос ще възкръсне и ще има вечен живот. За това проповядвали апостолите, въпреки че не всички ги слушали, въпреки че мнозина забранявали да проповядват това, въпреки че всички апостоли, освен един единствен Йоан Богослов, заради тази своя проповед били предадени на мъченическа смърт. Те учели хората, че единственият път към спасение е животът в Христа.
Защо Църквата ни предписва да постим в чест на светите апостоли? Нали постът – това е някакво самоограничение, като че ли осъзнаване на своето недостойнство. Какво осъзнаваме? В какво сме недостойни? Защо постим? Защо не се радваме? Ние постим, защото не постъпваме така, както постъпвали апостолите. Ние постим, защото нашият живот не е пример за другите хора. В какво е силата на проповедта за Бога? Не в думите, не в това, което човек ще каже, а силата е в неговия вътрешен духовен пример. Ако човек следва Христос, той с живота си показва, че след Него и други трябва да вървят. Ето – най-доброто, няма по-добро и друг път, освен да живеем с Христос! А нашата беда в какво се заключава? В това, че ние не само не вървим след Христос – да пълзим даже не умеем след Христос. През цялото време се спъваме, непрекъснато падаме и все се стремим да вървим в друга посока. А ако се вгледаме в живота си, в душите си, в нашите мисли и чувства, в нашите стремежи, – ще възрадват ли те някого? Някой, като види нашите греховни мисли, мръсни чувства, лоши постъпки, – някой ще се въодушеви ли и ще каже ли: „Искам да бъда християнин!” – така, както последвали апостолите след тяхната проповед? Ето именно затова Църквата ни предлага да се позамислим, да се помолим и да попостим – в знак на това, че ние не представляваме за другите хора пример за служение на Бога. А би трябвало да представляваме.
Днес честваме ние също така паметта на всички светии, просияли по нашата земя. Това са наши близки, роднини по плът, по произход. Те са живели на нашата земя, те са били край нас. Така ето, в помощ на нашата слабост, на нашето духовно безсилие, ни се дава силен пример, силни помощници и силните молитви на нашите светии, сродници наши по плът.
И ние се обръщаме към този сонм светци, които са живели на нашата земя, те да се помолят за нас, та и ние със своя живот да станем такива, каквито са били те. И, разбира се, трябва да видим своята духовна слабост и недостойнство, но в никакъв случай не трябва да се отчайваме, защото с нас е Бог, с нас е благодатта на Светия Дух, с нас са молитвите и покровителството на нашите светии, и особено на светиите, просияли по нашата земя. И ние сме радостни, че имаме такива покровители.
По време на Петровия пост, когато се смиряваме и изпитваме себе си във въздържание, да се обърнем към тях те да се помолят за нас Господ да ни даде и нас сила да свидетелстваме за Него – нашия Спасител и Господ, да Го следваме, със своя пример никого да не отблъскваме от Църквата и да привеждаме и други в Църквата Божия, която е стълб и крепило на истината (1 Тим. 3:15). Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев