В евангелското четиво (Мат. 8:5-13) днес ние чухме за изцелението от нашия Господ Иисус Христос на слугата на стотника в Капернаум. Стотникът бил езичник. Но той дава пример за вяра и смирение на иудеите. Той имал силна вяра, както Сам Господ свидетелства за това (Мат. 8:10). Но стотникът съзнавал своето недостойнство и не могъл да допусне даже в мислите си, че Господ може да влезе в неговия дом. Той казва: „кажи само дума и слугата ми ще оздравее” (Мат. 8:8). Толкова силна и удивително чиста, без промеси, била неговата вяра. Той така вярва, така и трябва да стане. В Евангелието се привежда интересно сравнение. Бидейки стотник, той има в свое подчинение воини и слуги, и те му се подчиняват и изпълняват думата му: „едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави” (Мат. 8:9). Според неговата представа, така трябва да стане, ако каже Господ. В това е удивителната простота и чистота на вярата на стотника, затова неговият пример е много важен за нас, за нашата вяра.
„Синове на царството” – така са наречени тук иудеите, които още по рождение принадлежали към избрания народ, но после били отхвърлени от Бога заради неверието и жестокосърдието им. Колко страшно е състоянието на тези, които са били синове на царството! За нас е важно да разберем: ние също живеем в благодатта, приели сме Светия Дух в Тайнството Кръщение, чрез което сме станали членове на Църквата, ние сме ученици Христови – това е нашето истинско състояние. Но колко е страшно, ако бяхме отхвърлени и престанали да бъдем такива! Не може нашето маловерие да умалява даровете Божии, които ни се изпращат от Него. Не трябва да бъдем жестокосърдечни към никого. Ако ние проявяваме жестокосърдечие по отношение към човека, тогава с какво ще се изправим пред Бога? Какво ще Му кажем, ако ние така строго съдим другия за всякакви простъпки? Някой действително ни е оскърбил, разрушил е нещо в нашия живот и ни е трудно да преживеем това. Но има напълно повърхностни, дребни въпроси, по които ние също незнайно защо упорстваме, стоим твърдо, не отстъпвайки нито крачка назад. В такива ситуации, когато ни напада лукавият, връхлитат ни изкушения, да си припомним, че синовете на царството били изгонени, зачеркнати заради своето неверие и жестокосърдечие и че подобна участ няма да избегне всеки човек, който не проявява чистота на вярата, смирение, послушание. Това, действително, е страшно, затова, взирайки се в образа на стотника от Капернаум и отношението му към Господа, ние трябва да му подражаваме във вярата и мъдростта.
Чрез състоянието на стотника ни е показан по-дълбокия смисъл на нашите просби и молитви към Бога. Ние често молим Господа за чудо, и, действително, Господ върши чудеса – понякога веднага, мигновено, а друг път минава известно време, а нищо не се случва. Как в този случай да се прояви човек по отношение към Господа, зависи от неговата духовна зрялост, защото няма нищо, изпратено ни от Господа, което да не може да ни принесе полза. Даже ако не получаваме това, за което се молим, не значи, че Бог не ни чува, не вижда нашите потребности. Това значи, че ние още не сме се очистили достатъчно вътрешно, така че, както този стотник, силата Божия безпрепятствено да влезе и да действа в нашия живот. За това трябва да очистим душата си, та никаква дребнавост, никаква двусмисленост, нищо да не може някак да попречи на действието на силата Божия в нас. Амин.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев