В името на Отца и Сина и Светия Дух! Свещеното Писание ни казва, че без вяра е невъзможно да угодим на Бога. Какво е вярата? Апостол Павел отговаря на този въпрос така: „Вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда” (Евр. 11:1). Днешното евангелско четиво (Мат. 8:5–13) ни открива силата на вярата на човека, която удивила Самия Господ Иисус Христос, Самия Бог.
Това е вярата на римския стотник, фактически на езичника, който дошъл да моли Спасителя за изцелението на своя слуга.
Господ казал: „Добре, ще дойда и ще го излекувам” – и вече бил готов да отиде в неговия дом. Но римският стотник, езичникът, отговаря: „Аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее”. И Евангелието ни казва, че Иисус се удивил и казал: „И в Израиля не намерих такава вяра. И мнозина ще дойдат от изток и запад, а синовете на царството ще бъдат изгонени вън”– такива страшни думи ни казва Господ.
Защо се учудил Спасителят? Понеже стотици години Господ подклаждал в израилския народ вярата. Всъщност, този народ бил създаден като народ на вярата: израилският народ – това са децата на Авраам, а Авраам извършил подвига на вярата – той по повеление на Бога фактически отдал на смърт своя сина. Това бил любимият му, единствен, получен в дълбока старост син, но Авраам се доверявал на Бога и знаел, че Той няма да допусне нищо лошо.
И Господ казал: „Аз ще произведа от теб голям народ, и този народ ще се нарича Мой народ”. В продължение на столетията Бог възпитавал в този народ именно вярата – за да се въплъти в средата на този народ и да спаси целия свят.
Но ние четем в Евангелието колко пъти този народ не само не показал чудеса на вярата, но гонел Спасителя и в края на краищата Го разпнал.
А тук е езичник, който фактически бил чужд на вярата, показва такова чудо на вярата! Този човек може да бъде наречен самороден талант на вярата. И затова Господ се учудил.
Това е урок за нас с вас, братя и сестри. Нали ние сме се възпитавали и се възпитаваме, растем в новозаветния Израил, четем Евангелието, имаме множество светии, но имаме ли ние тази вяра, която иска да види у нас Господ, каква е нашата вяра?..
Ние молим Бога, но в сърцето си се съмняваме. По-голямата част от нашия някога православен народ са номинални вярващи, които казват: „Вярата е в сърцето ми”, – намеквайки, че Църквата не им е нужна. Те въобще не познават Свещеното Писание.
Пък и ние с вас познаваме ли Свещеното Писание така, както трябва? Четем ли го всеки ден? Четем ли тълкованията на светите отци? А върху това се съзижда вярата, върху разумното знание.
Вяла още се гради върху смирението. Ако човек няма смирение, тогава у него няма да има вяра. Ние виждаме, че евангелският стотник показал чудо на вярата, основавайки се върху смирението. Той казва: „Аз съм не съм достоен, за да влезеш под покрива на моя дом”. И ние знаем, че първата крачка по пътя към Бога е осъзнаването на собствената ти нищета пред Бога, че ти сам по себе си не притежаваш нищо добро. „Блажени нищите духом” (Мат. 5:3). Само при такова съзнание човек може да отвори сърцето си за приемане на вярата.
Да си припомним също, че вярата се проявява не само в отвлечено съзерцание, в духовна радост, но и в дела. „Вярата без дела е мъртва” (Иак. 2:26). Ако ние казваме, че вярваме, а постъпваме не според вярата си, това значи, че в нашето сърце няма вяра. Основа за вярата е смирението и изпълнението на Божиите заповеди, последното са дела, които потвърждават нашата вяра.
Затова, братя и сестри, възпоменавайки този подвиг на вярата, който показал далечният от Църквата стотник, нека се укрепяваме във вярата и да помним, че нейна основа е смирението, желанието да въплътиш вярата и собственото въплъщение на вярата в нашите дела. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев