В продължение на три и половина години от Своето обществено служение Иисус Христос нееднократно изцелявал хора. Сред тях били и „разслаблени” – неспособни да се движат самостоятелно поради мускулна слабост, т. е. паралич.
В чест на един от тези разслаблени даже е наречена неделя – четвъртата след Пасха. Евангелист Йоан Богослов описва с подробности това чудо, случило се в Йерусалим, при Овчата къпалня, която наричали Витезда (Ин. 5:1-15). Тридесет и осем години човекът мечтаел пръв да се потопи във водата на тази къпалня в този момент, когато във водата влиза ангел. Нали този, който успявал пръв да влезе в къпалнята след раздвижването на водата, оздравявал, от каквато и болест да бил налегнат.
„Нямам си човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене” (Ин. 5:7),– така се жалвал този болен. В крайна сметка човекът, който се притекъл на помощ, се оказал сам Иисус Христос.
В Евангелието от Матея става дума за друг разслаблен. Той живеел в Капернаум, рибарско селище на брега на Галилейското езеро. Там често проповядвал Иисус Христос. И именно в Капернаум Той намерил Своите най-близки ученици – апостолите Андрей, Петър, Йоан Богослов и други.
Навярно изцелените от Господ разслаблени хора били повече. Но евангелистите говорят за две – за йерусалимското и капернаумското – чудеса.
Евангелист Матей не уточнява по какъв начин разслабленият човек в Капернаум се оказал лежащ пред Иисус Христос. Междувременно, у другите евангелисти има важни подробности.
Лука говори за това, че хората, носещи постелята с този болен, не могли да минат през вратата на дома, тъй като домът бил пълен с хора. Тогава те „качиха се навръх къщата и през покрива го спуснаха с постелката насред пред Иисуса” (Лк. 5:19). За щастие, в условията на горещия климат временен покрив могли да бъдат дъски или слама, кожа или рогозка, опънати над вътрешния двор на дома. Дотам можело да се качат по стълба. Евангелист Марк допълва още, че носещите постелята било четирима (Мк. 2:3).
Разбира се, такова пътешествие с носилка на покрива не може да се нарече обикновено. Само искреното желание да помогнат на своя страдащ роднина или приятел и увереността, че Иисус точно него ще изцели, ги заставило да се отправят на път. Пък и стопанинът на дома едва ли би се зарадвал на разтурения покрив.
„И като видя Иисус вярата им, каза на разслабения: дерзай, чедо, прощават ти се греховете” (Мф. 9:2).
За съвременния човек такъв отговор може да изглежда странен. Да си представим: човек го боли зъб. Той се е записал в най-добрата клиника, дочакал е приема, седнал е на зъболекарския стол и отворил уста с надежда за стоматологична помощ. А лекарят, без да докосва зъба и инструментите, казва:
– Дерзай, синко! Прощават ти се греховете. Иди си с мир.
– Какво общо имат тук греховете?! — явно се възмущава болният. – Мен зъб ме боли, а не душата!
И ако лекарят-стоматолог при такъв отговор, навярно, ще има неприятности, то иудеите в древността разбирали, че между болестта на тялото и душата има пряка връзка. А за Сина Божи, още повече, била ясна истинската, греховна причина за страданията на парализирания човек. Затова най-напред Спасителят изцелил душата на болния, макар и да не назовал на глас причината за неговите страдания.
„Като видя Иисус вярата им…” – в тези думи се подчертава вярата не само на четиримата приятели, които носели болния, но и вярата на самия разслаблен. По думите на свети Йоан Златоуст, без вяра, той не би позволил да го носят в друг дом и да го вдигат на покрива.
Чули думите за опрощаване на греховете, някои от присъстващите книжници започнали мислено да роптаят: „Той богохулства”. Действително, право да опрощава грехове притежава само Бог. И тук Иисус Христос показва още два признака на Своята Божествена природа. Първо, Той чете техните мисли и им отговаря. А второ, Той изцелява парализирания човек. „Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи?” – пита Господ.
Всъщност, може да се каже и едното, и другото. А ето не само да каже, но и да сътвори чудо може само Бог. Затова Син Човечески изцелява болния и го отпраща у дома, та всички да се убедят в истинността на чудото.
„Народът, като видя това, почуди се и прослави Бога, Който е дал такава власт на човеците” – още една парадоксална фраза. Народът прославил Бога, но все пак решил, че изцелението е станало от човека Иисус. Да признаят в Него Месията те никак не могли.
Нека си признаем: не постъпваме ли точно така и ние? Ние вярваме в науката, в медицината, в човешкия разум. Но защо тогава един пациент лекарите изцеляват, а друго, с аналогични симптоми, не мога да спасят? Не затова ли, че не винаги разбираемият за нас Промисъл Божи дава на всеки това, което е полезно за спасението на неговата душа? За някого е нужно бързо да оздравее, а за друг е полезно и да поболедува.
Приятелите на разслабления толкова горещо се молили и така искали да помогнат, че Господ изцелил и душата, и тялото на този човек. А друг болен може с месеци и години да лежи, забравен и захвърлен от своите роднини. Ние ще роптаем против медицината и лекарствата, макар пътя към изцелението може да бъде друг. Добрата дума на подкрепа, изповедта, причастието, елеосвещението за болния са способни да вършат чудеса.
В днешната евангелска история Господ видял вярата на хората. Да даде Бог и нашата вяра да бъде толкова силна! Тогава ще можем да помогнем и на себе си, и другите.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев