В името на Отца и Сина, и Свети Дух! Скъпи братя и сестри, днес чухме удивително Евангелие, което благовества за всеобемащата любов Божия по отношение към всеки от нас.
Ние чухме как Господ изцелил двама слепци, които вървели след Него и викали: „Помилуй ни, Иисусе, сине Давидов!” (Мат. 9:27). Отначало Господ не им обръщал внимание, но те продължавали да вървят след Него и да Го молят за помощ, докато не влезли в къщата, в която влязъл Той. Господ не желаел слава и не искал да Го признават за чудотворец, и затова не вършел чудеса пред хората, а изцелил тези двама слепци тайно.
„Когато пък тия излизаха, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс” (Мат. 9: 32), и Господ изцелил и него.
Толкова кратко Евангелие, а толкова всеобхватно и свидетелстващо за Божествената любов.
Нееднократно в Евангелието се говори за това, че всяка болест и всякакви скърби ни се изпращат поради нашите грехове. Но когато към Господ пристъпват грешници и Го молят за помощ, Той не ги назидава, не ги осъжда, а веднага върши дела на милосърдие. Разбира се, според тяхната вяра, но Той изпълнява техните молби.
Когато пък към нас се приближава някой, ние, знаейки, че този човек живее в тежки грехове, се отнасяме към него съвсем по друг начин и не изпълняваме неговите молби. Най-често даже и не общуваме с него, отдръпваме се от него, казвайки, че той е грешник. Но примерът от днешното евангелско четиво ни говори, че Господ се отнася към грешниците съвсем иначе: според вярата им проявява към тях милост.
Такива потвърждения ние нееднократно намираме в Свещеното Писание. Когато при Господ довели блудницата и искали Господ да я осъди, тя да даде отговор за своето съгрешение, Господ не я осъжда, а ѝ прощава, проявявайки с това най-голяма любов. Струва ни се неразбираемо защо се случва това. Нали в нашите очи постъпките на другия човек понякога изглеждат толкова фрапиращи и тежки, че за тях не може да има никакво оправдание, осмисляне и опрощение.
Но както знаем от Свещеното Писание, грешникът, разпнат заедно с Христос, в последния момент се покаял и бил взет от Господа в Царството Небесно. Хората пък не дали на този грешник възможност да се изправи, осъдили го на страшна смърт. Затова не винаги човешкият съд е действително правилен. Много често ние съдим за хората преди Сам Господ да е произнесъл присъда за техните постъпки. Ние можем да мислим за човека много лоши неща, без да знаем, че той в продължение на много време се бори със своите грехове, и, покаялият се в последния момент, може да достигне Царството Небесно, а ние със своето осъждане ще наследим вечна погибел.
Затова днешното Евангелие, най-напред, ни показва преголямата любов Божия по отношение към човешкия род, а също така ни предпазва от греха на осъждането и ни учи да се отнасяме към всеки с любов, състрадание и снизхождение.
Припомних си пример от живота на преподобни Йоан Саваит. Когато той се оттеглил в пустинята, веднъж при него дошъл инок от манастира и започнал да разказва за манастирския живот. Преподобният го попитал за един послушник, който по негово време живеел много скверно, мързелувал, грешил, и инокът отговорил, че този послушник не се изправил. Тогава преподобни Йоан попитал: „Как той може да живее така?” С това той осъдил послушника.
В същия този момент преподобни Йоан се удостоил със следното видение: той се намирал в храма на Гроба Господен и желаел да се поклони на Христа, разпнатия на Голгота, но Спасителят казал, че той не е достоен да направи това, защото е осъдил ближния преди Него и заповядал да го изгонят и лишат от мантия.
Осъзнал какъв тежък грях е извършил, преподобният в продължение на следващите седем години, като се подвизавал в уединение, в пустинята, оскъдно се хранел, постоянно пребъдвал в молитва и едва след седем години на такова въздържание той отново видял Господа, Който му възвърнал мантията.
От този пример виждаме колко тежък е грехът на осъждането. Затова, скъпи братя и сестри, нека всячески се стараем да се борим със своето осъждане, раздразнение, нека да придобием тази истинска вяра, която е протегната ръка към Бога, към получаване на благодат, нека молим с Божията помощ, с искрена и сърдечна вяра, изхождаща от нашите сърца, да станем достойни за тази Божия благодат, която се изпраща на всеки от нас. Амин. Господ да пази всички ни.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев