ЧУДЕСНОТО НАСИЩАНЕ НА ПЕТ ХИЛЯДИ ЧОВЕКА
В името на Отца и Сина и Светия Дух! В днешното евангелско четиво, братя и сестри, ние с вас чухме как Господ цял ден учил, хранел духовно хората в пустинно място. И когато наближила вечерта, апостолите се обърнали към Спасителя с молба Той да разпусне народа, та хората да успеят преди да се стъмни да си купят от близките населени места храна, за да не изнемощеят по пътя към домовете си.
Отговорът на Господа бил за учениците напълно неочакван: „Вие им дайте да ядат”. Апостолите с удивление отвърнали: „Имаме само пет хляба и две риби”.
Тогава Спасителят заповядал на всички да седнат наоколо и извършва чудо, което описват всички евангелисти и което не може да бъде обяснено по никакъв рационален начин, а само като велико чудо.
Апостолите по благословението на Господа раздавали на хората хляб и риби, и тези продукти не свършвали, докато не ги получили всички. „Яли всички и се наситили” – разказва Евангелието. И нещо повече, от всичко, което яли, останали още дванадесет (според числото на апостолите) коша – като урок за апостолската щедрост, урок за силата Божия и за Божието благословение.
Това, братя и сестри, е урок и за нас с вас. Ние също, ако бъдем внимателни към това, което вършим, навярно, ще забележим, че когато не затваряме дланта си, а я разтваряме за ближния, Господ влага ръката ни многократно повече, отколкото сме дали на човека. Това е законът на духовния живот. Но действа ли той, разбира се, при условие, че човек помага от чисто сърце, без всяка корист, без каквато и да е задна мисъл.
Ние не трябва да задаваме въпроса: „Как мога аз да дам на някого? Нали има толкова просещи, гладни, нуждаещи се наоколо…” Разбира се, Господ е в състояние да нахрани всеки от тях, но Той иска да направи това чрез нас. И ако ние действаме по Божие благословение, по Божия заповед и от чисто сърце, този духовен закон действа неизменно.
Най-напред ние трябва да даваме милостиня на тези, които търсят духовна храна – както е видно от днешното Евангелие. Хората не мислели за земното, те следвали Господа в пустинята, за да се нахранят с духовна храна. Но Господ не забравя и за нашите земни житейски нужди: дава всичко необходимо и даже повече от това.
Подавайки милостиня, помагайки на ближния си, ние трябва да вършим това така, сякаш не ние даваме, а на нас ни дават. От духовна гледна точка, всъщност е и така. Нали Сам Господ е казал: „Това, което сте сторили на едного от тези малките, Мене сте го сторили” (вж. Мат. 25:40). Ние, когато подаваме милостиня или вършим добро на ближния, се променяме сами, ставаме други – такива, каквито иска да ни види Господ. Ние ставаме милостиви, добри, чисти – такива като нашият Господ Иисус Христос. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев