„Неуморната в молитви Богородица и в застъпничеството - неизменно упование,
гробът и смъртта не удържаха. Като майка на Живота премина към Живота,
вселил се във вечнодевствена утроба” (кондак на празника Успение Богородично)
Тези думи, които чухме днес по време на богослужението, са връх на всички песнопения посветени на Успението на Божията Майка.
Богородица смогла да вмести Божествена слава в цялата ѝ пълнота. Днес празнувайки нейното Успение ние изпитваме към нея чувство на особен пиетет и благоговение. Ние всички нееднократно сме слушали и произнасяли чудните думи отправени към Богородица: „По-честна от херувимите и по-славна от серафимите”.
Да вникнем в техния смисъл! Каква дълбока тайна е скрита в тях! Господ показал в лицето на Своята Майка, че човек може да бъде по-високо от ангелите и да се удостои с Божествена Слава. На човечеството е дадено да осъзнае тази тайна, това разбиране чрез християнството.
Почти всички религии учат на морал, учат на етични правила, на нравствени, „духовни” ценности, но никаква религия не учи, че на човека е дадена възможност да се приобщи към Божествената Слава. Всеки от нас в живота се сблъсква с такова явление като смъртта и тук ние осъзнаваме цялата наша слабост и нищожност, цялото наше крепко човешко битие. Когато ние се докосваме до смъртта ние преоценяме всичко.
В „Добротолюбие”-то има много дълбок и потресаващ разказ за един брат, който се подвизавал в пустинята. Тъй като неговия подвиг приличал на юродивост, той смущавал мнозина и отците пустинници се съблазнявали. Един от старците, разрешавайки смущението на братята, казал: „Не трябва да съдим брата, преждевременно, смъртта ще покаже бил ли е той в прелест или се подвизавал богоугодно”. Какви страшни и в същото време, правдиви думи! Наистина, смъртта показва кой си ти всъщност. Църквата ни призовава всеки път, на всяка служба в просителната ектения, да се замислим за смъртта и да молим Бога да ни дарува: „християнска кончина безболезнена, непосрамена, мирна и добър отговор на страшния съд”.
Това прошение днес става толкова актуално, толкова важно, защото ние умозрително изпращаме в последния път Божията Майка. В същото време ние осъзнаваме, че тя се приобщила в пълна степен към Божествената Слава, че преминала към Живота. Тя се удостоила с тази Слава, към която ние всички сме призвани и почувствала тази радост, за която ап. Петър свидетелствал: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия” (Мат. 17:4), показвайки че в приобщаване към Божествената слава всички суетни дела, всички проблеми, всички светски грижи губят смисъл и в Бога пребивават само радост и любов.
Колко страшно е когато човек пристъпва към смъртта неподготвен, когато смъртта внезапно го застига. А на човека не е дадено да знае деня и часа на своята кончина. И в този ден Църквата особено ни призовава да се молим на Богородица тя да се застъпва за нас, защото по нейните молитви, ние се избавяме от вечна смърт. Пресвята Богородице, моли Твоя Син и наш Бог всеки от нас да се удостои с християнска, безболезнена, непосрамена и мирна кончина. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев