В името на Отца и Сина и Светия Дух! В днешното евангелско четиво ние чухме притчата за двамата длъжници. Един човек дължал на своя господар десет хиляди таланта. Това е много голяма сума, наистина астрономическа, защото талантът – това не е парична единица, а мярка за тегло. Талантите се измервали със сребро, и един талант – това е примерно 27 килограма сребро. Пресметнете колко ще бъдат десет хиляди таланта. Нереален дълг, не е могъл слугата да задлъжнее на господаря с такава сума. Макар от историята да са известни няколко случаи, когато именно такава сума фигурирала в качеството на дълг, но това не бил дългът на слугата към господаря, по-скоро, дългът на губернатора на провинцията към императора.
По такъв начин десет хиляди таланта е сума астрономическа. Господ неслучайно назовал именно това число – за да покаже какъв е нашият дълг пред Бога. Мнозина хора мислят, че те въобще с нищо не са длъжни на Бога. Те не се замислят, че ако не би бил Бог, те не биха се появили на светло, не биха имали родители, които смогнали да ги възпитат, дали са им образование, изправили са ги на крака. Ако нямаше Бог, те не биха имали таланти – изключителни способности, с които, отново, ги е наградил Господ.
Всеки ден, всеки час и всяка минута ние получаваме от Бога безчислени благодеяния, но рядко се замисляме за тях и още по-рядко благодарим за тях. Ние забравяме, че всички ние имаме неизплатим дълг пред Господа. Но всеки от нас има ближни, които с нещо са ни длъжни, с нещо задължени.
Сумата, която дължал вторият слуга, Господ обозначил със сто динария. Динарият – това е монета, от латинската дума dēnārius – „състоящ се от десет”. Обикновено с тази монета плащали на надничаря за работата, която е свършил предишния ден. Значи, сто динария – това са повече от три месеца непрекъсната работа без почивни дни. Това не е малка сума за слугата, но все пак тази сума е несъпоставима с тази, която Господ назовал първо – десет хиляди таланта.
В евангелската притча слугата, на когото Господ простил огромния дълг, после среща своя длъжник, и, като го хваща, души го, искайки да му върне парете. Иисус Христос показва с тази притча, че ние се призоваваме да прощаваме на нашите длъжници така, както и Господ ни прощава дълговете. Нашите дългове са неизмерими пред Бога не само, защото Господ много ни е дал, а ние често забравяме за това, че Той ни дава талантите, а ние твърде често ги заравяме в земята, но още и защото Бог ни е дал заповеди, а ние не ги изпълняваме.
Но ако Господ ни прощава дълга, тогава Той очаква, че и ние ще прощаваме на нашите длъжници. Ако Господ е така милосърден и дълготърпелив към нас, Той очаква и ние да бъдем дълготърпеливи към нашите ближни. Някои казват: „Как може всичко да се прощава? Ако на човек всичко му се прощава,то тогава той ще ти се качи на главата. И ние не трябва да допускаме това, ние трябва да възпитаваме ближните”. При определени обстоятелства действително е необходимо, ако ние, например, възпитаваме своите деца или ако искаме да възпитаме подчинените си, да се прояви строгост. Но не за това говори в Своята притча Господ. Христос говори точно за тези ситуации, които се случват в живота на всеки от нас, когато човек от Бога получава много, а на ближните отдава малко. Когато човек от Бога получава прошка за своите грехове, а на ближния не може да прости даже малки недостатъци. Господ много пъти изобличавал такива хора, казвайки: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?” (Мат. 7:3). Това също е малка притча, която трябва да ни застави да се замислим за това как се отнасяме към хората.
Нека молим Господа да ни даде сили да прощаваме на своите длъжници, защото не така просто да опрощаваме дълговете, забравяйки за тях. Но именно това чака от нас Господ. Нали, както е казал Спасителят на Своите ученици: „Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:15). И в молитвата „Отче наш” ние така и просим: „И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си”. Нека просим от Господа помощ, за да изпълняваме Неговите заповеди и да възлизаме от сила в сила по пътя към Царството Небесно. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев