В името на Отца и Сина и Светия Дух! Скъпи братя и сестри, днес Евангелието ни привежда за пример разговора на един юноша с Иисус Христос. За какво се обърнал юношата към Иисус Христос? Той попитал: „Какво е необходимо да сторя, за да наследя живот вечен?” И Господ Иисус Христос отговаря: „Спазвай заповедите”. Юношата пита отново: „Какви заповеди?” И Господ изброява: „не убивай, не кради, не прелюбодействай, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си, и възлюби ближния си, като самия себе си”.
И ние чуваме отговора на юношата. Разбързал се юношата, не погледнал в дълбините на душата си, не видял там нищо лошо и казва: „Всичко това аз изпълнявам от младини”. То ест получава се, че той даже и не греши. Но Господ-сърцеведецът вижда какъв е юношата. Да, може би, има много добродетели, много грехове той не върши, но в тайниците на душата винаги нещо се крои. И затова Иисус Христос казва: „Иди, продай имота си и раздай на бедните, и върви след Мене”.
И ето тук виждаме как юношата се натъжил. Оказва се, имал богатство, голямо наследство, и не бил готов да се раздели с него. Но юношата не считал това за грях. Да, това не е грях, да имаш благосъстояние. Но ние чуваме, че юношата си тръгнал от Господа, значи, богатството го притегля повече, отколкото Спасителя.
И което е важно: нали Господ не казва – иди, изпълни заповедите. Той казва – спазвай ги. Това значи, Той разбира, как на нас, хората, е трудно да живеем в нашия свят без грях. А да спазваме заповедите – това значи, винаги да ги имаме предвид, да помним за тях и да се стараем да ги изпълняваме. Ето виждате ли колко разумно Господ ни води през нашия земен живот. А ако се вгледаме в дълбината на своята душа – нима няма да видим там някакви скрити, тайни грехове, които ние не се решаваме да изповядаме, боим се да ги признаем даже пред самите себе си? И ето всичко това пречи на нашето общение с Господа.
Господ е казал на апостолите: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие”. Всеки човек се стреми към благополучие, това не е грях. Но ако това благополучие е основния мотив на нашия земен живот, то, разбира се, в този живот за Бога има малко места. Апостолите, умъдрени от житейския си опит, се почудили: „Кой тогава може да се спаси?” Но Господ отговаря: „Което е невъзможно за човека, е възможно с Божията помощ”.
Всеки грях, който е в нас, е неестествен за човека. Ето това е, което е дошло в нас, когато сме отстъпили от закона Божи. Но ние можем да преодолеем всеки грях, ако възстановим съюза с Бога. Затова желая на всички вас да не губим този съюз, и тук, в тайнството на изповедта, да очистим своята душа пред Бога с покаяние и искрено желание да изправим в своя животи всичко, което считаме за неправилно А Божиите заповеди ни подсказват – прави ли сме или неправи. Затова не се стеснявайте, не скривайте греховете си. А бъдете винаги искрени пред Господа. Господи да спаси всички вас.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев