В Евангелието се съдържа, може би, една от най-трудните за изпълнение заповеди, дадени от Христос: „обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите” (Лк 6:35). Ако за други заповеди може просто да се самопринудим да не вършим нещо, да ограничим чрез аскеза кръга на своите потребности, то в тази заповед трябва да правим точно обратното: да обичаме враговете си, да бъдем милосърдни към тези хора, които са проявили към нас някакво немилосърдие.
„Бог иска от нас невъзможното – да излезем от затворения кръг на егоизма, да приберем своето „аз” от центъра на своята вселена и да поставим там друг, преди всичко Самия Бог, после – всеки ближен, в чието лице също трябва да виждаме Бога. Но, заедно с това, Той пък ще ни подаде сили и възможност да живеем съгласно „златното правило”” не само на практика, но и вътрешно – искрено обичайки всекиго. И същата тази любов вече е голяма награда. И само това ще ни направи истински чада на Всевишния. Но Неговата любов към нас превъзхожда и този дар, защото тя е безгранична, както е безгранично и Неговото милосърдие.
Доброто и злото, което правим на другите хора – ние правим, преди всичко, на самите себе си. Колкото да ни се иска справедливо възмездие за обидилите ни, колкото да ни се иска да изобличим неправия от наша гледна точка, да накажем някого, който прави не така, както на нас ни се иска, струва си да си припомним тези думи на Христа. За да се научим да обичаме Бога трябва да се научим да обичаме ближния. За да се научим да обичаме ближния е нужно да се опитаме да се поставим на мястото на този човек и да помислим: как би искал аз да се отнасят към мен сега, даже ако греша, може би, поради незнание или поради други причини?”
Трудно ни е да обичаме, а особено враговете, защото ние често поставяме себе си на първо място, на правилното място, в случай на вътрешен спор. И само Христос може да изправи тази наша предразположеност към егоизъм, да я излекува със Своята любов, може да ни покаже другите хора през Своите очи, през очите на Бога, Който безкрайно обича всички, и неблагодарните и злите. За да можем и ние да обичаме и прощаваме на другите, както Той ни обича и ни прощава, въпреки нашите падения, грешки и грехове.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев