В името на Отца и Сина и Светия Дух! В днешното апостолско четиво, а това беше откъс от Посланието до Колосяни (Кол. 3:4-11), ние чухме такива думи: апостол Павел ни призовава да съблечем ветхия човек, т. е. да разрушим в себе си ветхия човек, и да се облечем в новия, създаден по Бога. Във времето на апостол Павел това било много актуална тема, нали той проповядвал и на юдеи, и на езичници. Апостолът проповядвал на хората в епоха, в която не било известно името на Господа и Спасителя, всеки живеел според законите на своята, ветха вяра: езичниците – според своите закони, юдеите – според своите. Затова може смело да се каже, че призивът да отречеш от ветхия човек, от идеала за човешки живот, породен от езичеството или от ветхозаветната традиция, бил, разбира се, призив революционен. Как така – да скъсаш с миналото, с обичаите, с навиците, в някакъв смисъл даже със своята култура, и да се облечеш в нещо ново, в някакъв нов човек?
Призивът на апостол Павел, произнесен преди две хиляди години, си остава много актуален и по отношение към всеки от нас. Нали във всеки от нас живее ветхият човек, и животът на този ветх човек се изразява най-напред в това, че ние в своето поведение, в своето отношение към ближните и далечните често се ръководим не от това, което било предложено от Господа и Спасителя и което би трябвало да сформира новия човек, по Бога създаден, а се ръководим от емоции, страсти, греховни мисли. Само за завистта може да се говори с часове, защото това е страшен грях, който деформира човешкото съзнание и човешкия живот, но и той е от древни времена. А нали в човека, възсъздаден чрез Боговъплъщението и чрез приобщаването към Господа и Спасителя, това не би трябвало да бъде! Въпреки това ветхият човек живее в нас, помрачава нашето съзнание, налага някакви греховни ориентири в нашия живот.
Затова посланието на апостол Павел, отправено към древните колосяни, и днес е насочено към нас. Ние трябва да се отречем от ветхия човек, а за да сторим това, ние имаме Словото Божие – Евангелието, което сме длъжни да четем всеки ден, макар и по една глава, и да размишляваме над него. Ние трябва внимателно да слушаме проповедта в храма и след това, размишлявайки над казаното, да извлечем правилните изводи за своя живот, пречупвайки ги в нашето отношение към хората, но, на първо място, в нашето отношение към Бога.
Забележителните думи на апостол Павел за това, че трябва да съблечем от себе си ветхия човек, трябва да станат ръководство за всички нас. Разбира се, не е така просто да съблечеш от себе си ветхия човек, който продължавал да се натрапва в качеството на идеал в продължение на две хиляди години в християнската история. Ветхият човек като идеал присъстват не само на нивото на нашите страсти, но и в художествената литература, и особено в съвременното кино. Отново и отново ветхият човек се предлага като житейски идеал – най-често именно в средствата за масова информация и в произведенията на съвременната култура ние се сблъскваме с пропагандата за ветхия човек. Затова за нас, съвременните хора, призивът на апостол Павел да съблечем от себе си ветхия човек означава не само нашата вътрешна работа над самите себе си. Най-напред това е призив за духовна бдителност, за да не допускаме ветхия човек в качеството на идеал в своето съзнание и в своето сърце, ясно да схванем, че пропагандата за ветхия човек е дело на отдавна минали времена и не е нищо друго освен дяволско изкушение. Отново искат да ни въвлекат в идолопоклонство, и все пак ни въвличат с помощта на много съблазни, лъжливи идеи, лъжливи доктрини, а най-често на битово ниво, когато ние, устремявайки се изключително към постигане на външно благополучие, забравяме за главното – за своя вътрешен живот, за състоянието на своята душа. А нали според апостола това и най-важното – да съблечем ветхия човек. Църквата Божия разнася през вековете и хилядолетията голямата вест за новия човек, създаден по Бога, по Божия закон, който ни е бил явен в образа на Христа Спасителя и на когото трябва да подражаваме, който трябва да отгледаме, който сме длъжни да възпитаваме в самите себе си. Тази проповед никога не трябва убягва от нашето внимание.
Научени от удивителното Послание към Колосяни на свети апостол Павел, да се постараем да не забравяме тези думи. Нали много често става така, че човек слуша в храма Евангелието и апостолското послание, проповедта на свещеника, а после излиза на улицата и след 10-15 минути, а и по-рано, забравя за всичко това, сякаш и нищо не е било –— ни Божествената литургия, ни причастието със Светите Христови Тайни, ни проповедта, ни вразумлението. Всичко отминава. Защо? Тъй като ветхият човек е взел връх и победил новия, по Бога създаден. Затова най-главният призив, който ние днес слушаме чрез Посланието до Колосяни на апостол Павел, – това е дадем възможност на новия човек, който в нас присъства чрез тайнството Кръщение, чрез причастяването със Светите Христови Тайни, чрез нашата искрена вяра, да победим в себе си ветхия човек с неговите страсти, с неговите конфликти, с неговите скърби, с неговите страдания, произтичащи на първо място от греха.
И да ни помогне Господ да се вразумим от думите на апостола, да съблечем от себе си ветхия човек и да се облечем в новия, по Бога създаден, та уподобявайки се на Самия Бог според своите ограничени сили, да придобием надежда за вечен живот. Напълно очевидно е, че не можем в пълнота да осъществим тези заповеди, но ако размишляваме за тях днес, напускайки храма, ако, станали утре сутринта, си припомним, че главната цел на нашия живот е да разрушим в себе си ветхия човек и да се облечем в новия, тогава, макар и не без проблеми, не без трудности, не без падения, все пак получим възможност да преодолеем притеглянето на плътта, притеглянето на греха. Нека думите на апостол Павел ни укрепяват в чистия, добродетелен християнски живот и ни даруват вътрешен мир, радост и покой, които винаги съпровождат този, който съблича от себе си ветхия човек и да се облечем в новия, по Бога създаден. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев