В сборника с къси разкази „Хлъзгаво време“ авторът отец Янчо Михайлов ни поднася богата галерия от свои житейски наблюдения, образи с често необичайни характеристики и човешки съдби, в много от случаите хора, които не вярват в Бог, но нещо в края на живота им (или пък от текущото им битие) ги кара да повярват. Янчо Михайлов полага усилия да илюстрира белетристично старозаветни и новозаветни поучения, които понякога са приведени и като конкретни библейски цитати – под линия или пък като мото. Сюжетите са взети от ежедневния живот на човека, те могат да бъдат изградени върху угризението, че имаш като Ася подреден и щастлив живот, че човеколюбието не зависи от това, дали си православен, католик или протестант като например англичанина Джон, че лицемерието обезсмисля християнския морал на една „ревностна християнка“ в момента, в който тя се държи угоднически с презирания от нея директор на бъдещото училище на внучето ѝ, че горделивият „бизнесмен“ стига до унизителните подаяния на съученика си свещеник, че вечно плямпащият Станой сигурно и на небето се препира за нещо със Свети Петър или даже със самия Бог, или пък изненадата на отец Климент, че през нощта вероятно е настъпило царството Божие, защото една млада и красива жена му е поискала благословия, не го ругаели по улиците и даже в автобуса му отстъпили място… И така нататък – къси разкази, кратки, но поучителни за християни от всички възрасти, от деца до старци, истории, каквито са писани и издавани още през епохата на Българското възраждане и които са били четени от свещениците пред миряните след неделната служба. Разказите на Михайлов често са поръсени със свеж хумор, в тях с оглед на длъжността, която авторът заема (той служи в софийския храм „Света София“, както става ясно от биографичната справка в книгата), откриваме нерядко и добре дозирано „свободомислие“, носещо елинпелиновски отецсисойски отгласи от „Под манастирската лоза“, което обаче за разлика от великия класик винаги в последна степен подчертава религиозната дидактика на разказите. На пръв поглед и от критериите на съвременната литература, а и от високите изисквания на съвременния читател, тази ясна, неприкрита дидактика може да се стори неприемлива, но щом един писател, действащ свещеник, е съставил и издал тази своя книжка, значи се е убедил, че има нужда и от такова четиво. През хилядолетното си съществуване християнството е претърпяло не една и две катастрофи, от които обаче винаги е излизало победител. Така и днес, във високо технологичното ни време, то продължава да се бори все отначало, кога успешно, кога не, за душите на хората, едно от доказателствата за което е и тази книга.