БЛАГОДАТНИЯТ ОГЪН

holy_fire.jpg

На мяс­то­то, къ­де­то е пог­ре­бан и въз­к­ръс­нал Гос­под Ии­сус Хрис­тос, вся­ка го­ди­на на Ве­ли­ка съ­бо­та от ве­ко­ве до днес се по­я­вя­ва не­бе­сен огън. За да да­ти­рат на­ча­ло­то му, цър­ков­ни­те ис­то­ри­ци се ос­ла­нят на пи­са­ни­я­та на све­ти­те от­ци Гри­го­рий Ни­сийс­ки (IV век) и Йо­ан Да­мас­кин (VIII век), ко­и­то лич­но са би­ли в Йе­ру­са­лим и ста­на­ли сви­де­те­ли на то­ва чуд­но яв­ле­ние. За Бла­го­дат­ния огън го­во­рят и кръс­то­нос­ци­те и всич­ки пок­лон­ни­ци, отиш­ли на то­зи ден на Гол­го­та. Тъй ка­то по­лу­ча­ва­не­то на Бла­го­дат­ния огън се уда­ва са­мо на пра­вос­лав­ни пат­ри­ар­си, ка­то­ли­ци­те де­мон­с­т­ра­тив­но са се от­тег­ли­ли от учас­тие в то­ва тър­жес­т­во.

Хи­ля­ди хо­ра от цял свят, от вся­как­ва на­род­ност и ре­ли­гия се сти­чат в хра­ма “Въз­к­ре­се­ние Хрис­то­во” на хъл­ма Гол­го­та в на­ве­че­ри­е­то на Ве­лик­ден. В то­зи храм се на­ми­ра пе­ще­ра­та с праз­ния гроб на Хрис­тос.

Под­го­тов­ка­та за пос­ре­ща­не­то на Бла­го­дат­ния огън за­поч­ва още от пред­ния ден ­ Ве­ли­ки пе­тък, под стро­гия над­зор на по­ли­ци­я­та. Га­сят се всич­ки све­щи и кан­ди­ла в хра­ма, над пло­ча­та на гро­ба се пос­та­вят не­за­па­ле­ни кан­ди­ла и пар­чен­ца ва­та, след ко­е­то гроб­на­та ка­ме­ра се зат­ва­ря и за­пе­чат­ва.

На Ве­ли­ка съ­бо­та, след тър­жес­т­ве­но­то бо­гос­лу­же­ние Йе­ру­са­лим­с­ки­ят пат­ри­арх сва­ля тър­жес­т­ве­ни­те си одеж­ди и ос­та­ва по под­рас­ник. По­ли­цаи ща­тел­но про­ве­ря­ват да­ли ня­ма по се­бе си не­що въз­п­ла­ме­ни­тел­но. То­га­ва раз­пе­чат­ват пе­ще­ра­та на Жи­во­нос­ния гроб и го пус­кат вът­ре, за да по­лу­чи Бла­го­дат­ния огън. В це­лия храм се въд­во­ря­ва пъл­на ти­ши­на. В мал­ка­та пе­ще­ра, в тъм­но­то, пат­ри­ар­хът се мо­ли на Спа­си­те­ля ­ по­ня­ко­га 5-10 и по­ве­че ми­ну­ти. И из­вед­нъж всич­ки кан­ди­ла в хра­ма се за­пал­ват. В тъм­ни­на­та на гроб­на­та ка­ме­ра ка­то тън­ка зиг­за­го­об­раз­на мъл­ния се спус­ка свет­ли­на и на пло­ча­та на Гро­ба Гос­по­ден се по­сип­ват яр­ки си­ни би­се­ри, ко­и­то ста­ват все по­ве­че и по­ве­че, до­ка­то се пре­вър­нат в син­кав огън. Пат­ри­ар­хът бър­зо за­пал­ва два сно­па от по 33 све­щи и из­ли­за от пе­ще­ра­та. Из­то­щен от го­ля­мо­то нап­ре­же­ние и пок­рит с кап­ки пот, той ве­че не е в със­то­я­ние да вър­ви и два­ма по­ли­цаи го пре­на­сят на ръ­це до ол­та­ра на хра­ма. Све­ще­нос­лу­жи­те­ли взи­мат за­па­ле­ни­те кан­ди­ла и го­ря­ща­та ва­та и по­ту­ша­ват огъ­ня на гроб­на­та пло­ча. В ог­ром­ния храм се раз­на­ся ра­дос­тен шум и въз­торг, бо­го­мол­ци па­лят све­щи и ско­ро всич­ко се из­пъл­ва със свет­ли­на.

В про­дъл­же­ние на 10-15 ми­ну­ти то­зи огън въ­об­ще не па­ри и не из­га­ря. При та­ко­ва стъл­пот­во­ре­ние от хо­ра, ако огъ­нят би бил обик­но­вен, не­ми­ну­е­мо би въз­ник­нал по­жар. Но през го­ди­ни­те то­ва ни­ко­га не се е случ­ва­ло.