В името на Отца и Сина и Светия Дух! И така, днес у нас според календара е Неделя за Страшния съд. Този ден се нарича така, защото в него винаги се чете евангелския откъс, който мнозина наричат „Притча за Страшния съд”. Е, първо, това съвсем не е притча. Притчата винаги е някакво иносказание. А тук Господ говори в прав текст. Тук е използван само някакъв образ на разделението, както пастирът разделя овците и козите, така се разделят хората в зависимост от това как са живели. И става дума не толкова за съд, колкото за среща с Бога. А каква може да бъде тази среща в голяма степен зависи от нас. Ето в каква степен е съд. Да, в някаква степен е_страшен_съд. И той е страшен по своята необратимост – би ни се искало на това да обърнем особено внимание. Мнозина хора считат… мнозина невярващи хора считат, че свърши ли физическият живот – свършва всичко. И нататък няма нищо. Затова старай се, търси удоволствието тук, в този живот. Постарай се да грабнеш от него колкото може повече, да вземеш всичко – защото оттатък няма да има нищо. Някои, понякога даже хора, считащи себе си за вярващи, считат: е, който е живял праведно, той ще получи вечен живот, а който е живял грешно – е, ще умре и толкова. Не, драги. На всички ще се наложи да се срещнем с Господа. И на всички ще се наложи да отговаряме за своя живот. Ето именно с това този съд е и страшен: със своята неизбежност, необратимост. Но не с тези критерии, не с този кодекс, по който той ще се извърши. Мнозина считат, че най-главното е да придобият вечен живот, да съхранят верността, да съхранят вярата в Бога, да съхранят вярата в Христа. Но при това под вяра, под верност на Бога те разбират верност към обредите или нещо още по-печално, към някакви старинни обичаи. И в Евангелието четем, постоянно се сблъскваме с това как Господ осъжда обредоверието, осъжда тази верност към преданията на старците и тем подобни. Други считат, че верност към Бога – това е верност към някакви догматически формулировки, формули, това е верност към някое учение, към такова схоластическо учение, понятие за Бога, към някакви представи и така нататък. Но днешният евангелски откъс ни говори съвсем за друго. Съвсем за друго. Верността към Бога – това е верност към Неговата любов. Бог е Любов. Бог иска всички да се спасят. Бог е Спасител на всички хора. И да бъдеш верен на Бога – това значи да бъдеш верен ето на това: на желанието всички да се спасят. Да вярваш, че Бог е Спасител на всички човеци. Да вярваш, в това, че Бог е Любов. И ще ни съдят не по това в каква църква сме ходили, на какъв език сме разговаряли, какви молитви сме чели, а по това как сме обичали. И обичали ли сме въобще. Много е важно да разберем това. Понеже Църквата в последната, в предпоследната неделя преди Великия пост се старае да говори с нас за най-главното чрез евангелските текстове. Важно е да разберем, че това действително е главното. Всичко останало е вторично. Господ да ви пази!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев