Скъпи братя и сестри! Във втората неделя на Великия пост денят, когато отбелязваме паметта на свети Григорий Палама, Светата Църква ни поучава с евангелското повествование за изцелението на разслабления (Мк. 2:1-12). Според вярата на хората, които донесли при Христос болния човек, Господ го изцелява. „Чедо, прощават ти се греховете… Стани, вземи одъра си и ходи у дома си” – казал Христос. Грехът е първопричината за всяко заболяване. Причина за болестите в човешкия род е свързана с греха, с отказа на човека да живее според Божиите заповеди. Грехът – това е и страшна отрова, отравяща нашата душа и тяло. Грехът – това е болест, наша собствена болест, която изисква лечение. Но ако на човека не поставят правилната диагноза, невъзможно е изберат нужното лечение. Ако човек сам не отиде при лекаря, тогава и лечението ще е невъзможно. Точно такива закони съществуват и в духовния живот: духовните трябва да се лекуват. И това лечение започва от момента, когато човек познавайки себе си, се замисля за греха. Да виждаш свои грехове е началото на пътя към духовното съвършенство. И за да може човек да лекува собствените си болести, Господ ни е дарувал тайнството покаяние, благодарение на което ние анализираме своя живот, вглеждаме се в дълбините на собствената си душа, осъзнаваме своята греховност и осъждаме себе си за греховете. На изповедта човек заедно със свещеника си поставя диагноза, за да намери правилното лечение за духовното изцеление. Изповедта – това е тайнство, при което свещеникът застава като свидетел между каещия се и Господа. Заставайки пред Бога, Неговия Кръст и Евангелие, човек чува от свещеника особено наставление: „Сине мой духовен! Тук невидимо присъства Христос, приемащ изповедта ти. Не се срамувай и не се бой, и не мисли да скриеш нещо от мене, но откровено кажи всичко, що си сторил, за да приемеш от нашия Господ Иисус Христос прошка за стореното от тебе. Ето и Неговата света икона е пред нас, аз пък, иереят, духовният твой отец, съм само свидетел да свидетелствам пред Него (Христос) за всичко, което ми кажеш. Ако ли нещо утаиш от мене, двоен грях ще имаш. Вразуми се, понеже ти си дошъл в лечебницата, да не си тръгнеш неизцерен”. На изповедта човек сваля от своята душа греховния товар, а свещеникът с благодатта Божия „прощава и освобождава” човека от това състояние. През Великия пост Светата Църква иска да каже на всеки каещ се грешник да не се отчайва. Бог може всичко да обнови, всичко може да измени в добра посока. Но трябва само да наберем решимост и да се обърнем към Бога. Той не може насила да приведе към Себе Си човека, на когото е дарувал свобода. Затова трябва свободно да пристъпим към Него, свободно да помолим, свободно да пообщуваме с Него и просто да пожелаем: „Господи, ела в моето грешно и недостойно сърце, посели се в него, като в бедно убежище. Може там и нищо добро да няма, но Ти го съгрей със Своята благодат и Своята светлина. Измени моя греховен живот към по-добро, сътвори с мен чудото на моето обновление и на моето спасение”. И Той непременно ще ни посрещне! Постът – това е „майката на целомъдрието”, постът – това е скъпоценно време, когато можем духовно да се възстановим и телесно да укрепнем. Преминавайки попрището на Великия пост, ние трябва особено да се замислим за своите грехове. Това време на „духовна пролет” помага да надникнем в дълбините на собствената си душа, да се ужасим от множеството наши грехове, но при това да не се отчайваме, разбирайки, че там, където има болест, има и лекар, а значи и лечение. А това лекарство е покаянието и Светото Причастие, което изцелява човека от всяка греховна немощ и недъг. Аз искам да призова всички да изпитат своите сили. Ако някой не е започнал още да пости, моля, започнете поста точно сега, с помощта на тази благодатна Светлина, открита за нас от свети Григорий Палама. Нали ние сме носители на тази благодатна Светлина от деня на кръщението. Просто трябва да осъзнаем това – колко близък до нас е Господ със Своята благодат. Христос просвещава и освещава всеки човек идващ в света, и Той ще освети и нашия живот, ако ние общуваме с Него, молим се, принасяме покайни сълзи и според силите си продължаваме постното въздържание. В което да ни помага Господ!
Превод: Иконом Йоан Карамихалев