В името на Отца и Сина и Светия Дух! Всяка година, братя и сестри, на този ден ние се събираме в храма, за да вземем участие в тези събития, за които днес чухме в Евангелието.
В дните на проповедта на Иисуса Христа множество хора го обкръжавали, доближавали се до Него, когато Той вървял по улицата. Едни гледали на Спасителя с любопитство, чули, че Той е някакъв удивителен човек, чудотворец, изцелява болни, изгонва бесове. Други с викове тичали след Него, очаквайки да получат за себе си помощ, изцеление.
Имало тесен кръг от дванадесет ученици, които следвали Господа и претърпявали заедно с Него всички напасти, които Спасителя се налагало да понася в продължение на три и половината години проповед. Към тях можем да причислим и тези, чиито имена не на всички от тях знаем, – на жените-мироносици, които служили на Иисуса с труда на своите ръце.
Имало такива, които се присмивали над Христос, ненавиждали Го, такива, които Го гонели, и, накрая, тези, които го разпнали, – за всички тях ние днес слушахме в Евангелието.
Изглежда, че това е било преди повече от две хиляди, но ние виждаме, че нищо не се променя. Днешното Евангелие е подобно на нашите дни.
И днес едни с любопитство отварят Свещеното Писание, чули за Иисус. За тях Той е един от философските учители, говорещ нещо умно и красиво. Други пристъпват към вярата, за да получат нещо от Бога. И само малцина идват от любов към Бога, за тях това, което е говорил Господ, е част от техния живот, вяра, тяхното упование и надежда.
Ние днес възпоменаваме най-страшните дни от земния живот на Иисуса Христа. Това, което е извършил Господ, не е достояние на историята, а събития, неподвластни на времето. Затова ние взехме сърдечно участие във всичко, което днес чухме, нашето сърце състрадаваше на Господа, Когото така жестоко незаслужено са измъчвали, ругали, хулили Го и, накрая, Го разпнали.
Ние трябва да си зададем въпроса: къде сме ние в тълпата от хора, заобикалящи Спасителя в протежение на цялата човешка история? За какво се намираме в храма?
Господ – ние днес чухме – на Тайната Вечеря преди Своите страдания казал най-важното: „Нова заповед ви давам: да любите един другиго” (Ин. 13:34). Тази заповед предполага най-напред жертвоготовност, там където няма жертвоготовност, там няма любов.
Ние, братя и сестри, трябва да чуем тези думи на Господа и да се постараем не само да понесем огън в ръцете, който има очистителна сила за нашите домове, но и да понесем този огън в своето сърце. Нужно е да следим огъня, за който Господ е казал: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал!” (Лк. 12:49), – да не гасне в сърцето от нашите страсти, съблазни, които ни застигат. Нужно е да разпалваме този огън на любовта, ревността, вярата, надеждата на Бога.
И е важно да не го не скриваме под похлупак, но да го споделяме с тези, които се намират край нас. Нали човек не може така просто да дойде при Бога. На всеки е нужен предтеча, този, който да подготви човека за приемане на вярата. И ако Господ ни призове към това служение, и можем да станем предтечи макар и само за един човек, да помним, че заради това много грехове ще ни се простят. Както казва Свещеното Писание, ако човек отвърне друг човек от греха, тогава на него самия ще му се простят много грехове (Мат. 5:19). Това, с което можем да споделим с ближния огъня и да запалим неговото сърце, е милост Божия.
Да допуснем Господ да ни помогне достойно да носим този огън в своето сърце. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев