Имах ли детска мечта? Коя ще да е била? Не я помня, ако въобще тя ме е вълнувала. Уверен съм в едно: аз не мога я назова, пък някои от ранна възраст искали да станат еди какво и са в състояние, порасли, да заявят: постигнах моя детски блян или не. Аз нямам спомен за такъв копнеж, голям в малолетните ми очи. Впрочем не мога обади тоже като гимназист какъв съм желал да стана. С днешните мои разбирания проумявам, че било ми е орисано да се оставям някак нещата с мене да се случват едва ли не от само себе си, без усърдни планировки, още по-никак тяхно ревностно изпълнение, някак долавял, чувствал съм, че не бива да мисля за далечно бъдеще, каквото е писано да ме споходи, то ще дойде неминуемо, не ми беше твърде грижа какво да предприема в живота, накъде да вървя. Много по-късно разбрах Кой с безкрайната Си милост ме води по мен отредената, от Него, житейска пътека.
Отдавна приятели, познати думат, в лицето или зад гърба, но даже и така пак стига до мен, че бил съм скромен. Гаче похвалата е недостатъчна, притурят много, даже пословично скромен. Не ме е срам да го приведа, защото не го никак смятам за моя заслуга, това качество не го броя за мое дело, защото, повтарям, не съм положил дори една прашинка усилийце да съм такъв. Знам откъде ми идва скромността: наследих я, донейде, от Мария Хайлазова, акушерка и мати моя, скромно обродила 3 000 деца. Донейде, защото в сравнение с нея съм направо суетен и тщеславен. Не ми е приятно като чувам досежно скромността на моята особа: все едно хвалят ме за нещо, което не съм го сторил и знам отлично истината, ала никой не ме пита за нея и никого тя не интересува.
Не че съм против скромността, просто не се към нея стремя, тя ми е изначално дадена, още преди да съм пръкнат в мира сего, без мое ща или не ща, все едно да изпитвам гордост, загдето имам две ръце, два крака и прочие телесни присъщности. Не се към скромност домогвам, друго качество, ней подобно, ала несравнимо превъзхождащо я, ще ми се да придобия: смирение. Оно за православието е ценна добродетел и трябва сам у теб да я развиваш, укрепваш, тя не бива предоставена готовеничка готова, плод е на лични, съзнателни, доброволни старания и то продължителни, трябва да минеш през куп размисли, че изпитания, за да се въздигнеш, утвърдиш в смиреността, нужно е да преодолееш твои отрицателни черти от порядъка на избухливост, нетърпение, сприхавост, гняв, невъздържаност, докачливост, високомерие, себелюбство и тям подобни, а това ще каже и рече да надмогнеш в голяма степен себе си, че да постигнеш, с Божията благословия, смирение. Може би защото нямах детска мечта (пожарникар, космонавт, футболист, рокаджийски певец...), сега имам старешка мечта: смирение. Но да бъде, както за всичко, волята Господня.
Помилуй мя, Боже, по безкрайната Си милост и ме благослови, раб Твой, да съм смирен, ибо не съм достоен да бъда смиреномъдър.