Днес е особен ден за молитви за починалите родственици близки, познати. Известно е, че на починалите помагат молитвите, а също така делата на милосърдие, които се вършат заради тяхното спасение. Но по какъв начин усилията на живите могат да помогнат на тези, които отдавна или неотдавна са преминали в другия, неведом за нас свят?
Това става разбираемо, когато четем апостолските думи за това, че Църквата – това е един организъм, едно Тяло (ср. Еф. 1:22-23). Ако, например, човек го боли глава, тогава той приема таблетка, която попада в стомаха и главата престава да го боли. Доколкото в човешкия организъм всичко е взаимосвързано, състоянието на всеки отделен неин член влия върху общото самочувствие. Така е и в Църквата: ако християнинът се стреми към духовно съвършенство, това изменя към по-добро цялата Църква, засяга всички нейни членове: както живите, така и починалите. Според думите на преподобни Серафим Саровски, придобиването на благодатта на Светия Дух от един праведник води към спасението на хиляди хора.
Необходимо е постоянно да се молим за нашите починали роднини. Нали след смъртта човек вече не може да подобри своето духовно състояние, но това могат да направят за него другите хора.
Но такава помощ е за добро на починалия, когато той сам е желаел да бъде с Бога още приживе. И пръв показател за това желание е встъпването в Църквата Христова и пребиваване в жива връзка с нея чрез Кръщението, Покаянието, Причастието и другите тайнства. Митрополит Вениамин (Федченков), в съгласие с православното учение, предупреждавал: „Не за всички умрели биват полезни молитвите за тях на живущите на земята и не за всички може да се молим. Този, който отхвърля тук Светата Църква, той се лишава и в бъдещия живот от нейните ходатайства и молитви”.
Даже ако ние не умеем да се молим като светиите, даже ако сами грешим, все едно ние можем за просим от Господа милост за своите починали роднини. Бог чува всички: и светиите, и нас, грешниците. А за да бъдат нашите молитви по-действени пред Господа, ние можем да се трудим над себе си, да се очистваме чрез покаяние, да се изправляваме, да вършим добри дела заради нашите близки, преминали във вечността. Докато сме живи, от нас зависят много неща не само в нашия земен живот, но и във вечните съдби на роднините и на скъпите нам хора.
Превод със съкращения: Иконом Йоан Карамихалев